Георги Цанев
Пролет

Все някога ще дойде мойта пролет,

със песента на подранил капчук.

И както чучулига в своя полет,

голям ще бъда колкото юмрук,

и както мравка през росата златна,

в славееви зори ще съм на път,

и ще се ражда в мене многократно

мечтата, избуяла във сънят,

като трева да бъда свеж и сочен

и силен като порив на криле,

със поглед като смъртен изстрел точен,

с очи орлови — жадни за небе….

Това сънят ми кротко запечата,

но буден ли съм — нещо в мен реве.

Но пак си мисля, че в живота кратък,

не е добре във пролет да се мре…