Георги Мишев
Неуловимият бял дим

Живял някога един цар.

Всеки ден царедворците му го уверявали, че е най-умният цар между царете. Че има най-много злато и скъпоценни камъни. И че всяка негова дума е закон за всичко живо на земята.

Една лъжа, повторена сто пъти, става истина.

Скоро царят започнал да мисли, че наистина е най-умният, най-богатият и че всяка негова дума е закон за всичко живо на земята.

През един зимен ден той излязъл на разходка.

Който го срещнел, падал в краката му да целуне полите на мантията му. Дори дърветата, натежали от сняг, му правели поклони до земята.

Пред една къща царят се спрял и видял как от комина й спокойно се издигал бял дим.

— Какво е това? — попитал царят.

— Дим, ваше величество. Пушек.

— А защо не ми се покланя?

— Може би не ви е забелязал, ваше величество… Той се издига нагоре…

— Нагоре ли? — викнал царят. — Как така нагоре без мое разрешение!… Заповядвам му още тази минута да тръгне надолу!

— Както заповядате, така ще стане, ваше величество! Още тази минута думите ви стават закон и димът ще тръгне надолу!

Всички отправили погледи към комина и зачакали димът да промени посоката си.

Но той си отивал към небето все така спокойно и замислено.

— Как? — ревнал царят. — Той се осмелява да не изпълни моята заповед?!…

Разтичали се царедворците да накарат дима да изпълни заповедта на царя. Духали с уста да го разсеят, хвърляли сняг, а най-ловкият министър се покатерил на покрива и похлупил комина с шапката си.

Напразно. Димът не искал да се поклони.

— Осъждам този престъпник на смърт! — заповядал царят.

Най-сетне коминът бил запушен и всички помислили, че димът е вече мъртъв. Но когато си тръгнали, изведнъж го видели да се подава от друг комин. Запушили и него. Тогава димът се показал от трети комин. Тичали царедворците, преследвали го, но той си оставал неуловим.

Било зима. Хората палели печките, пламтели огньове, а там, дето има огън, има и дим.

Но иди го разправяй това на царе и царедворци!