Читателски коментари (за „Да убиеш присмехулник “ от Харпър Ли)

Здравейте, хора!

Денят е прекрасен — мир, здраве, топлота, ситост, ден без бомби и разрушения…..Народното ни събрание най-после има председател от 11-ия опит. да се избере. Денят е 8 — ми декември — празник на студентите и наш празник, заедно с тях. Деняг е първи от поредицата дни, в които България има световен шампион в бокса. Благодарим ти, Кубрате, благодарим на хората свързани с тебе и около тебе, на брат ти Тервел, на родителите ти, екип……..Честито на всички! Превъртам лентата назад, когато и ние бяхме студенти, първия осми декември, първите по-сериозни връзки, а за някои първи и последни. Времената бяха други, хората бяха други, ние бяхме други. Мъча се да си спомня коя книга от онова време е нашият „Да убиеш присмехулник“, кой автор от нашите е Харпар Лий /жена е, за сведение на някои хора, макар че към днешна дата това не е от голямо значение/ Това с коментарите, въпреки, че някои от тях са от типа „колко дявола могат да се съберат на върха на една игла“ или пък „че студената вода завира по-бързо от горещата“ много ми допадна.

Иначе книгата се чете спорно. И как няма да се чете, като това е една книга на капиталистическия реализъм, дори от зората на капиталистическия реализъм. Няма значение дали ще наречем книгата класическа или юношеска. В нея юношите могат да прочетат за свои си неща, възрастните пък — да преоткрият себе си, да коригират мерника по отношение на подрастващите и децата си и въобща по отношение на хората и събитията около себе си. Бих казал, без да звучи натрапчиво, книгата е забавна, но поучителна. За това какви поуки ще си направи всеки един от читателите зависи от него самия. Авторката е един катализатор-хроникьор, който е оставил дълбока следа в литературната нива. Кой ще върви по браздата или ще кълве около нея си е негова работа, но и той да е жив и здрав!

Няма възможност да се спра на всички моменти, които ме впечатлиха в книгата, но едно ми направи неотразимо впечатление — действието се развива пред компютърната ера, преди наличието на смартфони, преди компютърните игри. И в тези времена децата играят наистина, децата правят от сняг и кал снежно-кален човек. С действията и разсъжденията, с реакциите си показват, че стават истински хора.

Чао, хора! Бъдете живи и здрави! бъдете българи! Бъдете хора! Четете!

Благодаря и на платформата Читанка.

Впрочем това е място, където можеш да намериш много, където влизаш за едно, а откривъш дрего и после второ, трето…..

Влязох да потърся Доктор Живаго. Уви! Посрещна ме любезно съобщение, че книгата не е достъпна по молба на издателство Колибри, тъй като имали ново издание.

Влязох в сайта на Колибри да си поръчам книгата, да я купя.

Посрещна ме в сайта им следното:

Поръчайте между 9:00 и 16:00 часа в работни дни на телефон 0887 602 218

Или оставете телефонен номер и ние ще се свържем с вас за приемане на поръчката.

Оставих телефонен номер, но реших да се обадя на посочения телефон.

Посрещна ме някоя, която с доста раздразнен тон ми каза, че на телефона поръчки не приемат и че няма време да си губи времето с мен. Тази със сигурност не е чела „Да убиеш присмехулник“ и др. Така, че очаквам с нетърпение отнякъде да попадна on-line или да си купя книгата. Няма да е от Колибри, видя се.

А ето и съобщението в Читанка:

Книгата и произведението са временно забранени за четене по молба на изд. Колибри, тъй като предстои ново издание. Ще бъде достъпна отново на 1 април 2026 г.