Читателски коментари (за „Да убиеш присмехулник “ от Харпър Ли)

Прочетох тази хубава книга на зряла възраст. Не разбирам откъде преобладаващите критични мнения черпят аргументи. Това е една прекрасна история, безукорна откъм нравствено послание, добре разказана, с развитие на сюжетна линия /и няма излишни абстракции/. Не пречи, че е издадена в България в „библиотека за юноши“, това е и способ да се избегне цензура. То и поначало книгата е както за юноши, така и за възрастни, и има известна идеализация на герои. За авторката е с автобиографични мотиви, като вероятно е добавила и изменила нещо за да доизрази идеите си. Тя е изживяла само едно детство, и това че не е писала друго буди повече уважение — говори за самокритичност и липса на меркантилност /да експлоатира славата си/. Така че е смехотворно някой българин, който надали е способен да напише един качествен разказ или есе, да критикува стила. Стилът е такъв, какъвто е, а книгата е станала велика. Това дали е била политически удобна или не, е съвсем допълнителна /и даже излишна/ дискусия/. Тя е Човешка. Подобен е отговора на въпроса дали е била надценена — от кого да е надценена?

Също така на зряла възраст прочетох и „Спасителят в ръжта“, която ми беше интересна, но по-малко ми хареса. Пропускам това „надценена е“ — просто собствено мнение. Бих казал, че е по-постна откъм развитие /в сравнение с присмехулника/ и не дава алтернатива. Отварям скоба, че засега не съм чел другите неща на Селинджър и не претендирам за познавач. Сравнението правя заради младите герои от първо лице, предишни мнения и това, че действително ги четох едва в последните 1–2 години.