Прочетох за първи път Присмехулника в края на гимназията. Препрочитала съм неколкократно книгата в оригинал и в превод и съм готова да се върна към нея и сега, десетилетия по-късно. Някои книги просто те грабват, докато други не успяват да те докоснат. Книгата е невероятен урок по човещина, толерантност и справедливост и затова не я свързвам непременно с епохата и контекста. Атикус е човекът, който бих искала да бъда, а в Джем откривам себе си като дете.
Едно уточнение — разказвачът не е осемгодишно дете, а порасналата Скаут, която разказва за събития, настъпили през детството й.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.