Читателски коментари (за „Да убиеш присмехулник “ от Харпър Ли)

И все пак да кажа,че говорим за литература, а не за философия, физика или приложна математика. Удоволствието е в четенето и никой никого не задължава да си „троши главата“. Щото едва ли не почвам да се чувствам виновен след твоя коментар, че съм надрастнал юношеската литература и смятам, че нейните ползи се изчерпват с минаване на оня вълшебен период,на който казваме детство. Всичко останало и „детето в себе си“ си е чиста проба невръстения.