Според мен книгата е страхотна и завърши точно както би трябвало. Това е история за стойността на живота и отхвърлянето на безплодна омраза и ненужна агресия и жестокост…
Ако Джаганг беше умрял след мъчения или някакъв начин по който той самият би действал всичко щеше да се обезсмисли!
Ричард вярва е живота, ако се отнася със същата злоба като своя враг то той не е по различен! Още нещо смъртта трябваше да има стойността на справедливост а не отмъщение.
Това е най добрата фентъзи поредица която съм чела от много време и смятам че всяка част от тази вдъхновяваща оплетена история е там с причина. Ако не беше въвел герои като Джилиан и Дженсън нямаше да е възможно да се създаде впечатление за такава мащабност…. А също така и съдбите на герои като Уорън, Сирила, Ничи показваха различни характери и начина по който се повлияват от нашия главен герой . Въпреки живота изпълнен със страдание Ничи отваряя сърцето си за живота. Уорън намира път към любовта, а Сирил… Избира да остане сляпа за реалността. Със всеки сблъсък с който всеки герой се сблъсква се развива в определена посока което създава невероятна плетеница от многопластови взаимоотношения между тях.
Най важното за мен е че въпреки че очевидно няма дракони и магия в нашия свят голяма част от написаното в тези книги е полезно за нас. Говоря за убежденията на героите и изборът им д а отворят очите и сърцата си към пълноценен живот в света отказа да останат слепи и да следват стадото а вместо това да намират своя път и най вече да търсят истината. Очарована съм от тази поредица и смятам че е едно уникално и прекрасно преживяване за известно време да станем мълчалив наблюдател на тази история..
А относно Хепи енда? На героите не им беше спестени нищо мъчение болка страдание унижение мъка по загубени близки смърт .. това я различава от блудкаеите истории и ни вдъхновява защото все пак се изправят и вървят напред.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.