Читателски коментари (за „Москва — Петушки “ от Венедикт Ерофеев)

На едно място самият Ерофеев казва, че добрата книга трябва да е като 24-и каратово злато: да може да се чете, откъдето и да я отвориш!!! „Москва-Петушки“ напълно отговаря на това самоизискване. Това е изумителна книга, в някакъв смисъл идиотска и при това — в етимологическия смисъл на тази дума. Вътрешният свят на Веничка — паноптикум на един уникум, разгърнат в оптимума и минимума на „руската душа“. „Руската душа“ — да се е смееш или да плачеш? Да кажем само, че ако Аристотел бе жив днес, щеше да напише не само и просто „За душата“, а още и „За руската душа“, защото това са две отделни работи. Един приятел казваше по тоя въпрос така: „Бурлаки на Волге“ ли? Убеден съм, че в оригинала те всъщност се усмихват…и са щастливи!!! „Москва-Петушки“ откровява за всичко това с трогателен интимитет и искрометно дързост! Накрая, след последната страница, се оказва, че — по парадокс — „трето е дадено“: нито още се смееш, нито вече плачеш! Просто мълчаливо потресаваш…