Читателски коментари (за „Магьосникът от Землемория “ от Урсула Ле Гуин)

Целият цикъл за Землемория е чудесен. Но първата книга завладява с вълнуващи идеи — за силата, която идва от наричането на нещата с истинските им имена, за необходимостта да опознаеш себе си, за да бъдеш непобедим… Което подтиква ерудирания читател да направи паралели с психоанализата, със семантичния позитивизъм, с „Изкуството на войната“ на Сун Дзъ, с митовете за „ангелския език“ или „езика на сътворението“, описани в трудовете на Мирча Елиаде, на който не можеш да изречеш лъжа и в който съществува причинно-следствена връзка между символ и денотат… Докато в следващите части и особено в „Техану“ акцентът е върху един от не особено приятните аспекти на живота — осъзнаването и приемането на собствените ограничения, заплащането на цената за решенията и постъпките от миналото ни и начина, по който продължаваме да живеем след това. Така че не е реалистично да се очаква, че продълженията биха допаднали на читатели на възраст, в която хората все още се чувстват „безсмъртни и бездетни“ :)