много готина книга
Това е наи страхотната книга
Много добре направена история.
Великолепна книга, може да бъде погледната от много различни ъгли и всеки да намери мъничко мъдрост за себе си в нея.
Много стойностна книга. Да не кажа, че е една от най-добрите, които съм чел. Минава за детско четиво, уж, но авторката отново надхвърля многократно заложените от жанра граници и се впуска смело в експлоатиране на съзряването като мъчителен процес на самопознание. Светлината, тъмнината, силата и балансът. Може и да е малко екстремна, но ако умееш да пишеш така добре като Урсула Ле Гуин — всичко ти е позволено. Може да има магьосник в името, но книгата е лишена от всякакъв кич и фантастичния елемент е по-скоро средство,а не цел. Направо ме е страх да отворя продълженията, за да не си разваля доброто впечатление.
Корицата на Галактика както винаги е впечатляваща, но много ми хареса изданието с рисунки на Рут Робинс: http://www.lwcurrey.com/pictures/149064.jpg
Уникална книга написана от кралицата на фантастиката.
Прекрасна книга.
За съжаление всички други нейни творби са пълни бози.
Съжалявам, че си загубих времето с тях.
Целият цикъл за Землемория е чудесен. Но първата книга завладява с вълнуващи идеи — за силата, която идва от наричането на нещата с истинските им имена, за необходимостта да опознаеш себе си, за да бъдеш непобедим… Което подтиква ерудирания читател да направи паралели с психоанализата, със семантичния позитивизъм, с „Изкуството на войната“ на Сун Дзъ, с митовете за „ангелския език“ или „езика на сътворението“, описани в трудовете на Мирча Елиаде, на който не можеш да изречеш лъжа и в който съществува причинно-следствена връзка между символ и денотат… Докато в следващите части и особено в „Техану“ акцентът е върху един от не особено приятните аспекти на живота — осъзнаването и приемането на собствените ограничения, заплащането на цената за решенията и постъпките от миналото ни и начина, по който продължаваме да живеем след това. Така че не е реалистично да се очаква, че продълженията биха допаднали на читатели на възраст, в която хората все още се чувстват „безсмъртни и бездетни“ :)
След прекрасният анализ на ув. Фракс (R) оттеглям думите си:
..За съжаление всички други нейни творби са пълни бози.
Съжалявам, че си загубих времето с тях…
Вместо тях да се чете Прекрасен автор.
Лявата ръка на мрака и Освободеният също са много стойностни книги. Втората най-вече заради обърнатата парадигма — тоталитарната планета беше по-свободна от капиталистическия свят. А първата прилича на Магьосника, защото главният герой е като дете, попаднало в света на възрастните.
Четем Урсула, а Богомил Райнов сме забравили. Например тук присъстващата Княз и Чума. Урсула не е надскочила западния си англо нордически еснафски мироглед, колкото и да се увлича от източните философски заемки характерни за поколението и. Богомил е ерудит е сравнение с нея, той сякаш черпи директно от източника на познанието в т.н. магичен реализъм, сякаш описва сложна многопластова картина без да морализира за доброто и злото и тяхното преливане едно в друго и взаимно противодействие, защото там такива категории не съществуват. Само причинност и следствие.
Николай Райнов, разбира се, обърках името му с това на един от синовете му.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.