Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 6 гласа)

Информация

Набиране
Вася Константинова
Източник
Словото

Издание:

Дамян П. Дамянов, Обади се, Любов!, Сиринга, С. 1995; ISBN 954-8100-03-7

История

  1. — Добавяне от Словото

Там, над Враца, на Балкана

той лежи и досега —

на гръдта със жива рана,

във гръдта — с една тъга.

Рана мъжка, рана люта,

рана, колкото звезда.

Рана, но не от барута —

от самата свобода.

А тъгата… Ах, тъгата

като врана го кълве…

— Сестро, де е Караджата?…

…Духат бесни ветрове.

Падат зими зли и диви,

падат истини, лъжи.

Между вълк и самодива,

баладичен, той лежи.

Легендарно неизвестен.

Стар — преди да е живял.

Своите безсмъртни песни

даже в книжка не видял.

Той лежи, лежи в Балкана —

най-големият от нас.

А ний — още малчугани —

се боричкаме за власт.

Правим кариери, книги,

вдигаме пазарски шум…

А пък нему си му стигат

Вола и един куршум.

Те му стигат, за да може

да прошепне с глас висок:

„О, мой боже, правий боже!“

и той сам да стане Бог.

 

2. VI. 1969 г.

Край
Читателите на „Христо Ботев“ са прочели и: