Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 4 гласа)

Информация

Набиране
Мартин Митов

Източник: Словото

 

Издание:

Дамян Дамянов. Още съм жив

ИК „Христо Ботев“, С. 1993

ISBN 953-445-114-5

История

  1. — Добавяне от Словото

И думите накрая ме напуснаха —

последните най-свидни същества,

с които в самотата, стайно-пустата,

душата ми до днеска преживя.

И думите — последните убежища

на същата душа, която в тях

намирала бе завет в тези режещи

и ледени вихрушки на света.

И думите… И тъжните, и весели

лица на всичките ми земни дни,

които цял всемир букално вместваха

в един бял лист… със четири стени.

И се усетих сам, тъй сам в покоя тих.

Светът от думи зли гърмеше вън,

та губеха се сред глъчта им моите,

удавени във общия им гръм.

Наивни, смешни и сантименталностни,

напразно проповядващи любов,

потънаха в бездънния, безжалостен —

като във притчата за цар Траяна — ров.

И страх ме вледени. И вик-безумие,

от дън душа изтръгнат, прокънтя:

„Зловещице Съдба, върни ми думите!

Живота ми вземи, но не и тях!“

Край
Читателите на „Вик“ са прочели и: