Борис Пастернак
Нобеловата награда

Аз съм като звяр в обсада.

Нeйде — хора, воля, ден,

а след мене — вой, нападат,

аз отвред съм обграден.

 

Тъмен лес, вълни се мътят,

ствол на рухнало дърво.

И отрязан ми е пътят.

Нека — все ми е едно.

 

И каква направих пакост?

Аз — убиец, негодяй?

Зарад мен в света оплакват

моя хубав роден край.

 

Но и тъй, почти пред гроба,

вярвам, близък е денят —

чело подлости и злоба

пред доброто ще сведат.