За да тълкуваме книгата е добре да сме наясно и с някои части от биографията на автора, които услужливо се премълчават. Нека не забравяме, че по онова време не всеки можеше да стане журналист, преподавател в университет, камо ли да пътува в гнилите капиталистически държави. То и днес в Софийския университет и БАН, за да запишеш докторатура, ти искат препоръки от влиятелни хора и ти проучват родата. Пращам един линк към материал от вестник „Стършел“ от декември миналата година, с автор Михаил Вешим. Става дума за един студентски изпит на младия Вешим при другаря преподавател Семов.
https://www.starshel.bg/45525/kak-se-kalyavashe-peroto-mi/
Това е от периода на Семов преди да започне да развива т. нар. народопсихология — един нахален опит да слагаме отново хората в калъп, без да отчитаме индивидуалните им особености.
По повод на първия коментар, че авторът бил българин до мозъка на костите си. Бай Ганьо социален или национален герой е? В тозил смисъл авторът си е семов до мозъка на костите, но като българин се срамувам да ме слагат под един знаменател с него. На моменти книгата е откровено просташка и сексистка. Хубаво е, че все пак е минала през редактор, защото много от брошурите на автора, издадени от Софийския университет, са написани и отпечатани на диалект с правописни грешки.
Казват, че всяка планина се мери по върховете, а не по пропастите ѝ. Бих казал, че за една нация можем да съдим по нейния елит. Ако хора като автора са елитът на една нация, то жалко за нацията. А за върховете на Япония всички сме наясно.
Ще ми се да кажа и за японците няколко думи. Разбира се, има различни японци, както има и различни българи. През последните години съм бил свидетел как са идвали в България представители на различни технологични компании от Япония. Когато от страна на българските власти им се поиска рушвет (нещо, което е обичайно за започване на мащабен бизнес у нас), те си тръгват завинаги, но не дават рушвет. Учтиво стават и си тръгват, без скандал. Европейците и американците дават, японците си тръгват. Имат чувство за собствената си значимост, имат достойнство.
В практическата си дейност ежемесечно ми се налага да ползвам японския опит в моята професионална област. Добре е, че днес с изкуствен интелект можем да четем и на японски, можем да черпим от знанията и постиженията им. Практични хора, които не си губят времето в празни приказки, а създават блага — материални и нематериални. Да си активен и със свеж ум — това е част от японската концепция за щастие.
В книгата става дума за самоубийствата в Япония. Редно е да се каже, че по времето, когато е писана книгата, в България самоубийствата масово се прикриваха. Днес също броят самоубийства по официална статистика е силно занижен, по мнения на специалисти около два пъти. Е, по брой самоубийства на глава от населението в определени години надминаваме дори японците.
И за проституцията става дума в книгата. Не ми казвайте, че по времето на соца не е имало проституция у нас. У нас проститутките винаги са на високи постове в управленските и академични среди — те са професори, мениджъри. Проститутките у нас обичат титлите, обичат властта. В Япония проститутките обикновено са…проститутки, знаят си мястото и са ценени като такива. Не блянуват професорски титли и мениджърски постове.
Японците са обучени да не чакат подаяния. Всяка фирма има кризисен план за действие при извънредни обстоятелства. Нашият бизнес винаги чака дотациии от държавата в кризисно време. Така е защото и нашите капиталисти са назначени още от времето на соца.
Отидете в Япония и опитайте истинско вкусно българско кисело мляко.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.