Христо Смирненски
Amor passata…

Малка, хубава градина,

дъхат цъфнали цветя,

на скамейката двамина

седнали са, той и тя.

 

Малка, хубава градина,

дирещи се с жар уста,

завистлива месечина,

смях и шепнене в нощта.

 

Мрачна, глъхнала градина,

куп увехнали цветя,

черни врани десетина

на дървета без листа.

 

Привечер във тъжна зима,

ситен, но безспирен дъжд,

мрачна, глъхнала градина

и ридающ в нея мъж.