Читателски коментари (за „Сага за древните българи “ от Петър Добрев)

Лъжете безобразно. При това използвате една отдавна изтъркана лъжа — „бебешката“ теория. Думите „бате“ и „чичо“ няма да срещнете „по цялата планета“, гарантирам Ви, а също Ви гарантирам, че няма бебе на този свят, което да ги изобрети, докато си гука в кошчето, и случайно да ги лепне на правилния обект. Както няма да изобрети и думите „баща“, „стрина“ и „вуйчо“. От тези думи се образуват и лични имена (например Бат Баян, Бащо, Стрино) и имена на местности (Батой, Бачково). Съвсем „случайно“ подобни имена и местности, плюс специфични суфикси от източен тип, се срещат и днес в земите, в които са се намирали Кубратова и Волжка България (кавказките и българските бебета гукат в подозрителен синхрон). Съвсем „случайно“ и днес в земите, в които се е простирала средновековна България, са разпространени същите роднински думи (в диалектен вид). И съвсем „случайно“ памирските народи, за които говори Добрев, наричат големите си братя „бачо“ или „бай“, големите сестри „кака“, стринките „стри“, вуйчовците „вуй“, дойките „дойа“. Понеже виждам, че се интересувате от лингвистика, ще ви помогна да се ориентирате в езиковата джунгла. Ето Ви един полезен ориентир — памирските езици имат един извор, наречен „санскрит“. Има чудесни учебници по санскрит — купете си (или си изтеглете), четете, мислете, сравнявайте и после елате пак да видим дали ще говорите за узбекски примеси. НЕТЮРКСКИЯТ произход на българските роднински думи бърка в здравето на болните тюрколози, знам. Също знам, че „бебешката“ теория е любима на същите болни тюрколози И на болните слависти (има си причина). Обаче е време да измислите нещо по-оригинално, защото и неспециалистите усещат безсилието ви. Успех.