Петър Добрев
Сага за древните българи (9) (Прародина и странствания)

1.1. Откриването на древна Балхара

Държавата, която индийците и арабите са наричали Балх и Балхара, а гърците — Бактрия, в дълбоката античност е била считана за едно от най-прочутите царства на Азия, а античният географ Страбон я нарича в I в. пр.Хр. „перлата на Ариана“, т.е на земите, обитавани от древните индоирански народи, известни под името Айрия.

Най-ранните сведения за нея се отнасят за XIII в. пр.Хр. /периода между 1301–1235 г./, когато според легендите богатствата на това царство привлекли вниманието на египетския фараон Рамзес III. По-късно според Ктесиас от Книдос се опитали да го завладеят и древните асирийци, чийто цар Нинос воювал с бактрийския цар Оксиарт. Един от най-новите изследователи на историята на Балхара-Бактрия — Валерий Никоноров — предполага, че тя е възникнала в късната бронзова епоха или в началото на желязната епоха, т.е. около X век пр.Хр. „При всички случаи тази държава е възникнала не по-късно от VII в. пр.Хр. — пише той. Нейни създатели са били източните ирански народи, които, придвижвайки се на юг, завоювали значителни пространства от Близкия и Средния изток.“ Предположението на В. Никоноров, че това забравено царство е създадено в толкова далечна епоха, се подкрепя не само от редица латински и гръцки извори, но и от това, че то се споменава многократно и в най-старите индийски източници — „Ведите“ и особено в „Махабхарата“, първият от които датира от второто хилядолетие пр.Хр., а вторият по най-нови проучвания е възникнал около X в. пр.Хр. Характерно е също, че за разлика от римляните и гърците, древните индийци наричат още от онези времена това царство не Бактрия, а най-често Балх и Бахл, име, което е носила и неговата столица — Балх. А народът на Балх те наричат „балхи“, „болхи“ и „бахлики“. Тези древни имена на пръв поглед изглеждат твърде бледи подобия на нашето българско име и може би затова са останали незабелязани. Но за да разберем техния смисъл, нека си припомним, че в арменската география „Ашхарацуйц“ българите са наречени освен с името „булгар“ още и с името „булхи“, което е съкратена форма от източноперсийската /таджикска/ дума БУЛХОР — българи. На картата, съставена от акад. Еремян на базата на „Ашхарацуйц“, името на народа БУЛХ е нанесено в подножията на Западен Памир и Северен Хиндукуш — точно там, където на индийските карти се намира древният Балх и народът с име болхи и балхики. Същевременно в някои индийски източници древното царство Балх се нарича и с името Балхара, а същото име в леко променен вид Бала-хара се среща и в кашмирската история „Раджа Тарангини“ на пандита Калхана. Известно е също, че когато част от народа на Балх се преселила в Северна Индия, там било основано ново царство, чиято династия векове наред наричала себе си с името Балхара като спомен за своята северна прародина.

Причината, за да се появят паралелно имената Балх и Балхара, а също булх, булгар и булхор, е свързана с това, че при древните българи почти всяко име на род и племе се е срещало в две форми — пълна и кратка. Така например в арменската география един от големите български клонове е записан като КУПИ, а в надписите на Омуртаг същият клон е наречен КУБИАР. Майчиният род на Кубрат е записан в Именника на българските канове като ЕРМИ, а в надписите на Омуртаг същото име се среща като ЕРМИАР. Друг български род ЧАКАР се явява и като ЧАКА-РАР и т.н. По силата на тази закономерност някога и самото българско име е записано в две успоредни форми — при индийците — като БАЛХ и БАЛХАРА, а в източноперсийската книжнина — БУЛХ, БУЛГАР и БУЛХОР, при това в един от преписите на известната поема „Шах-наме“ от Фирдоуси, открит в Афганистан от англичанина Раверти, е посочено директно, че царството Бул-гхар /така е у Фирдоуси/ се е намирало при източните граници на Персия — там, където се намира древна Бактрия — Балхара.

Днес, когато са открити твърде много източни книжовни паметници, вече не е трудно да се определи точното местоположение на Балхара, защото за него множество сведения са дали както индийците, които пишат, че то се е намирало отвъд Хималаите — на север от Индия; персите, според които то е на изток от Персия; така и ранните арабски книжовници, един, от които — Димашки — пише: „Балхара — е земя на запад от Та-джех“, т.е. Таджикистан.

На така описаното местоположение — на север от Индия, на изток от Персия и на запад от Таджикистан, отговаря само една древна държава и това е несъмнено древна Балхара. Интересно е и това, че различните източни народи са произнасяли пълното име на това царство по три различни начина — Балхара, Булхор, Булгхар и дори Болгар /у днешните иранци/, при което първият гласен звук е варирал в твърде широк диапазон — като „А“, „О“ и „У“. Това необикновено разнообразие на произношението показва, че в началото на името е стояла някаква особена гласна, която е липсвала у съседните народи и се е предавала в силно променен вид. Такава гласна, която липсва в санскрит, индийски и персийски език, е гласната „Ъ“, особено като ударена гласна. Характерно е също и това, че в средата на името стои в едни случа звукът Х, в други ГХ, а трети Г, което показва, че и там се е съдържал един особен звук, чието произношение е било променяно в зависимост от особеностите на различните езици. Ето защо може да се предположи, че в своя оригинален вид името на древна Балхара е звучало като Бългхар или Бългхара и е стояло съвсем близко до името на нашата страна.

След всичко това става ясно, че сведенията за древното царство Балх, Балхара и Булгхар, а също за неговия народ, наричан БАЛХИКИ и БОЛХИКИ и БУЛХИ, имат изключителна ценност за българската история и се отнасят не за някое неопределено племе, а за нашите древни български предци.

Вече съвсем определено се вижда също, че най-старата земя на този народ се е намирала там, където и до днес на географската карта стои името на древния град БАЛХ и където тече реката със същото име БАЛХАБ. Там е било според индийската география сърцето на някогашната голяма държава с име Балхара, а и самото име БАЛХ е най-вероятно съкратена форма от българското име, образувано по същия принцип, както от името на рода Ермиар се е образувало името Ерми, а от имената на другите български племена, споменати по-горе — цитираните вече кратки форми.