Читателски коментари (за „Портретът на Дориан Грей “ от Оскар Уайлд)

  • 1. Яница Цонева (2 януари 2016 в 20:36)

    Една книга, написана в далечната 1890 година, но силно напомняща за живота през 2015-та. Книга, в която няма толкова действие, но пък толкова жестокост и празнота. Книга, която разкрива ’тайните’ на обществото не през 19-ти, а разказва проблемите на обществото през 21-ви век.

    Историята преминава през три персонажа — Базил, Дориан и Лорд Хенри — извадки от обществото по това време. Различни характери, но толкова запълващи един кръг от човешки качества и недостатъци.

    Базил рисува портрет, който обрича съдбата на Дориан. Дориан заменя душата си в името на това да запази вечна младостта и красотата си. Един портрет, съхраняващ всички тайни на Дориан, всички прегрешения, всички сторени злини.

    Да живееш с гордост във величие, в злато, но в самота и суета. Да не робуваш на общественото мнение, да живееш в пълна свобода, но в и абсолютно робство. Свободата да гледаш всички от високо, да рушиш съдби на невинни хора, и робството на собствената ти съвест. Съвестта, живееща в мълчание, но винаги успяваща да пропълзи на повърхността и да търси своето.

    Суета, празнота, жестокост и любопитството да опиташ всичко ново. Да продадеш всичко, за да имаш свободата да вървиш по повърхността на най-тънкия лед — нищетата на душата ти. Това сме и ние днес. Хора, страдащи от презадоволеност. Хора, постоянно търсещи новото, по-красивото, по-доброто. Хора, следващи обществото и вървящи зад опашката на стадото. Стадото…

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.