Чарлз Дикенс
Повест за два града (19)

ГЛАВА XII
МЪЖЪТ С ФИНЕС

След като взе благородното решение да ощастливи дъщерята на доктора, мистър Страйвър реши да й съобщи за щастието й, преди да замине от града за дългата ваканция. След като обмисли въпроса, той стигна до заключението, че ще е най-добре да приключи с предварителната част, за да могат след това да се уговорят спокойно дали да й даде ръката си една-две седмици преди есенната сесия или пък през кратката коледна ваканция между есенната и пролетната сесия.

Той ни най-малко не се съмняваше в силата на доводите си и ясно виждаше как ще стигне до желаната присъда. След като успее да убеди съдебните заседатели по важните материални въпроси — единствените въпроси, които заслужават да се вземат под внимание, — случаят ставаше пределно ясен и в него нямаше нито един слаб пункт. Той говореше от името на ищеца, доказателствата му бяха неопровержими, адвокатът на подсъдимия захвърляше досието си и се отказваше от пледоария, а съдебните заседатели дори не се оттегляха да обмислят. След като разгледа делото, върховният съдия Страйвър бе убеден, че по-ясно дело не може да съществува.

И тъй мистър Страйвър постави начало на дългата ваканция, като отправи официална покана до мис Манет за посещение на Воксхол; тя не прие поканата и следващия път той предложи Ранила, но тя отново отказа по някакви необясними причини и на него не му оставаше друго, освен да отиде в Сохо и там да разкрие благородните си помисли.

И ето че един ден в самото начало на дългата ваканция мистър Страйвър си запробива път от Темпъл към Сохо. Всички, които го видяха как се насочва към Сохо, докато още беше откъм страната на статуята на св. Дънстън в Темпъл Бар, как непоколебимо си проправя път, разблъсквайки и дори събаряйки по-слабите от себе си, сигурно са си помислили колко ли силен и недосегаем е той.

Пътят му минаваше покрай банката „Телсън“ и тъй като той не само влагаше там пари, а и познаваше мистър Лори като най-близък приятел на семейство Манет, на мистър Страйвър му хрумна да влезе в банката и да разкрие на мистър Лори какво щастие ще осени Сохо. Той бутна и отвори вратата, която слабо изскърца, препъна се по двете стъпала, мина покрай двамата престарели касиери и с рамо напред се вмъкна в мухлясалата задна стаичка, където мистър Лори седеше над огромни книги, разчертани за цифри. Перпендикулярните железни решетки на прозорците сякаш също бяха разчертани за цифри и сякаш всичко под слънцето беше някаква парична сума.

— Здрасти — каза мистър Страйвър. — Как сте? Надявам се, че сте добре.

Страйвър имаше забележителна способност да изглежда винаги прекалено едър за всяко помещение или място. Той така препълняше банката „Телсън“, че няколко стари служители, стоящи в далечните ъгли, повдигнаха погледи, пълни с укор и протест, като че ги бе изтикал до стената. Самият директор, който величествено четеше вестник в най-крайния кът, се наведе недоволно, сякаш Страйвър беше забил глава в отговорната му жилетка.

Съобразителният мистър Лори каза с добре подбран тон, който би препоръчал и на други при тези обстоятелства:

— Здравейте, мистър Страйвър. Как сте, сър? — и му подаде ръка.

Когато някой от служителите на банката „Телсън“ се ръкуваше с друг човек в присъствието на директора, в ръкостискането му винаги се забелязваше една особеност. Ръкуваше се с някакво себеотрицание, като човек, който се здрависва от името на и за „Телсън и с-ие“.

— Мога ли да направя нещо за вас, мистър Страйвър? — запита делово мистър Лори.

— А, не, благодаря. Това е частно посещение при нас, мистър Лори. Дошъл съм за един личен разговор.

— О, така ли? — каза мистър Лори, като наостри уши, а очите му потърсиха директора в далечния ъгъл.

— Отивам — каза мистър Страйвър, като поверително се облакъти на бюрото, което, макар голямо и двойно, започна да изглежда, сякаш наполовина не му бе по мярката, — отивам да предложа женитба на вашата мила малка приятелка мис Манет, мистър Лори…

— Боже мой! — извика мистър Лори, като потри брадичка и недоверчиво погледна посетителя си.

— Боже мой ли, сър? — повтори Страйвър и се отдръпна. — Боже ваш, сър! Какво искате да кажете, мистър Лори?

— Искам да кажа — отвърна човекът на бизнеса, — че, разбира се, много се радвам и че това ви прави най-голяма чест и изобщо, накратко, всичко, което бихте желали да чуете… Обаче, знаете ли, мистър Страйвър, наистина… — Мистър Лори спря и поклати глава по много странен начин, като че бе принуден против волята си да добави на себе си: „Наистина вие така прекалявате във всичко!“

— Така! — каза Страйвър, като заядливо удари с ръка по бюрото, отвори широко очи и пое дълбоко дъх. — Да пукна, ако ви разбирам, мистър Лори.

Мистър Лори намести малката си перука над двете си уши, сякаш за да допринесе за гореспоменатата цел, и захапа перото на една писалка.

— По дяволите, сър — извика Страйвър, втренчил поглед в него, — не съм ли подходящ кандидат за женитба?

— Боже мой, да! Да. Разбира се, че сте подходящ — каза мистър Лори. — Ако става дума дали сте подходящ, подходящ сте.

— Не преуспявам ли? — попита Страйвър.

— О, ако става дума за преуспяване, разбира се, че преуспявате — рече мистър Лори.

— И се издигам?

— Ако става дума за издигане — каза мистър Лори, възхитен от възможността да му признае още едно качество, — никой не се съмнява в това.

— Тогава какво, по дяволите, искате да кажете, мистър Лори? — запита Страйвър, видимо оклюмал.

— Ами аз… Вие сега там ли отивахте? — попита мистър Лори.

— Право там — каза Страйвър, като сложи пълния си юмрук на бюрото.

— Тогава ще ви кажа, че на ваше място аз не бих отишъл.

— Защо? Сега ще ви поставя натясно. — Той му се закани с пръст с типичния си адвокатски маниер. — Вие сте делови човек и се очаква да имате някакво разумно основание. Защо не бихте отишли?

— Защото — отвърна мистър Лори — не бих предприел подобно нещо, без да имам някакви основания да вярвам, че ще успея.

— Да ме вземат дяволите! — извика Страйвър. — Това вече е нечувано.

Мистър Лори погледна към далечния директор и после пак към разгневения Страйвър.

— Един човек на бизнеса, човек на възраст, човек с опит — в банка при това — рече Страйвър, — след като току-що е изброил трите главни причини за пълен успех, казва, че нямам никакво основание! И го казва с глава на раменете си! — Мистър Страйвър наблегна на последното обстоятелство, сякаш думите на мистър Лори щяха да имат несравнимо по-малко значение, ако ги бе казал със свалена от раменете си глава.

— Когато казвам успех, имам пред вид успех пред младата дама и когато говоря за причини и основания за вероятен успех, имам пред вид причини и основания, които биха важали и пред младата дама. Младата дама, любезни ми господине — рече мистър Лори, потупвайки леко ръката на Страйвър, — младата дама. Важната в случая е младата дама.

— Тогава, значи, искате да ми кажете — отвърна Страйвър, излъчвайки лакти, — че младата дама, за която в момента става дума, е една префърцунена глупачка?

— Не точно това. Искам да ви кажа, мистър Страйвър — каза мистър Лори, като почервеня, — че няма да позволя никому да говори непочтително за тази млада дама и че ако познавах човек — надявам се, че не познавам такъв, — толкова груб и арогантен, че да не може да се въздържа от непочтителни думи към тази млада дама пред това бюро, дори банката „Телсън“ няма да ми попречи да му кажа какво мисля за него.

Необходимостта да подтиска яда си бе довела кръвоносните съдове на мистър Страйвър в опасно състояние, когато беше неговият ред да се гневи. Вените на мистър Лори обикновено ритмично пропускаха потока кръв, но сега, когато бе дошъл негов ред, и те не бяха в по-добро състояние.

— Това е, което искам да ви кажа, сър — каза мистър Лори. — — Моля ви да бъдете напълно наясно по въпроса.

Известно време мистър Страйвър смука края на една чертожна линия, а след това затактува с нея по зъбите си някаква мелодия, от което може би го заболя зъб. Той наруши неловкото мълчание с думите:

— Това е нещо ново за мене, мистър Лори. Вие съзнателно ме съветвате да не отивам в Сохо и да не правя предложението си — мене, Страйвър, от Кралската адвокатска колегия, така ли?

— Молите ли ме да ви дам съвета си, мистър Страйвър?

— Да, моля ви.

— Много добре. Тогава ви го давам и вие много точно го изразихте с думи.

— Всичко, което мога да кажа по този въпрос — изсмя се с раздразнение Страйвър, — е, че това, ха, ха, надминава всичко, което някога се е чуло или има тепърва да се чуе.

— Разберете ме добре — продължи мистър Лори. — Като човек на бизнеса нямам право да кажа нищо по въпроса, защото като такъв не зная нищо за него. Но аз ви говоря като възрастен човек, който е носил мис Манет на ръце, който е неин доверен приятел, а също и на баща й и който много обича и двамата. Спомнете си, че не съм ви молил да ми доверявате намеренията си. Вероятно мислите, че не съм прав?

— Съвсем не — отвърна Страйвър и подсвирна. — Не мога да бъда сигурен, че и у третата страна ще има здрав разум. Мога да съм сигурен само в собственото си здравомислие. Просто предполагам да срещна разум в известни среди, където вие пък предполагате префърцу-нена детинска глупост. За мене това е нещо ново, но вие сте прав, смея да кажа.

— Настоявам аз сам да давам определенията на нещата, които предполагам. И разберете, сър — рече мистър Лори, като отново бързо почервеня, — че няма да позволя — дори в банката „Телсън“ — на никого да дава тези определения вместо мене.

— Добре! Моля за извинение — рече Страйвър.

— Извинен сте. Благодаря. Е, мистър Страйвър, канех се да кажа — може би ще ви бъде неприятно, ако се окаже, че сте сгрешили, може би ще бъде мъчително за доктор Манет, ако му се наложи да говори недвусмислено с вас по такъв въпрос. Знаете в какви отношения имам честта да се намирам със семейството. Ако сте съгласен, без ни най-малко да ви обвързвам, нито да ви представлявам, аз се наемам да коригирам съвета си чрез нови наблюдения и преценки специално с оглед на него. Ако и след това той не ви задоволи, можете сам да проверите дали е правилен. Ако, от друга страна, го сметнете за разумен при положение, че остане същият, това може да спести и на двете страни неща, които е най-добре да се спестяват.

— Колко още ще трябва да остана в града?

— О, това е въпрос на няколко часа. Бих могъл да отида довечера в Сохо и след това да дойда в квартирата ви.

— Тогава приемам — каза Страйвър. — Сега няма да ходя у тях. При това положение желанието ми не е толкова горещо. Приемам и ще очаквам да наминете довечера. Довиждане.

След това мистър Страйвър се обърна и излезе от банката, минавайки през помещението и вратата така мощно, че във въздуха се получи силна ударна вълна и двамата престарели служители успяха да останат прави зад гишетата си и да се поклонят, без да полетят, само с цената на всичките си останали сили.

Клиентите виждаха тези немощни и достопочтени люде само да се кланят. За тях смятаха, че след като изпратят някои посетител с поклон, те продължават да се кланят в празното помещение, докато приканят с поклоните си други клиенти.

Адвокатът беше достатъчно умен, за да се досети, че банкерът не би отишъл толкова далеч и не би изразил толкова определено мнение, ако в душата си не е напълно сигурен. Макар и неподготвен за големия хап, който му се наложи да преглътне, той все пак го глътна.

— А сега — каза мистър Страйвър, като го преглътни и се закани с адвокатския си маниер на Темпъл изобщо — от тази работа мога да се измъкна само като изкарам вас криви.

Това беше частица от тактическото изкуство на Олд Бейли, което му достави голямо облекчение.

— Няма аз да изляза виновен, моето момиче — рече мистър Страйвър. — Тебе ще изкарам виновна.

Затова, когато същата нощ мистър Лори дойде чак в десет часа, той намери мистър Страйвър сред нарочно струпани за целта книги и документи, сякаш темата на сутрешния им разговор бе напълно излязла от ума му. Той дори прояви изненада, когато видя мистър Лори, и изобщо изглеждаше разсеян и погълнат от други неща.

— Е — каза добродушният емисар, след половинчасови и безрезултатни опити да го наведе на темата, — бях в Сохо.

— В Сохо ли? — отвърна хладно мистър Страйвър. — О, да, разбира се! Къде ми е умът?

— У мене вече няма съмнение — каза мистър Лори, — че бях прав в нашия разговор днес. Мнението ми се потвърди и аз повтарям съвета си.

— Уверявам ви — отвърна мистър Страйвър най-приятелски, — че съжалявам заради вас и заради горкия баща. Зная, че сигурно това ще остане завинаги мъчителна тема в семейството. Да не говорим повече за това.

— Не ви разбирам — отговори мистър Лори.

— Сигурно — рече Страйвър, кимайки с глава по един окончателен и категоричен начин. — Но няма знамение, няма никакво значение.

— Как така да няма значение? — настоя мистър Лори.

— Няма, уверявам ви, че няма. Очаквах да срещна разум там, където няма разум, както и похвални стремежи там, където няма похвални стремежи. Видях грешката си и нищо лошо не се е случило. И преди младите жени често са вършели подобни глупости и също така често са се каели за тях в бедност и нищета. Съвсем безкористно съжалявам, че стана така, защото от материална гледна точка за мене това нямаше да е от полза. Ако погледна на въпроса егоистично, аз се радвам, защото пак от материална гледна точка за мене това щеше да бъде лошо — едва ли е необходимо да ви казвам, че не бих спечелил нищо от това. Никому не се е случило нищо лошо. Аз не направих предложение на младата дама и, между нас казано, като си помисля, никак не съм сигурен, че трябваше да отивам толкова далеч. Мистър Лори, човек не може да контролира префърцунените прищевки и приумици на празноглави момиченца. Човек не трябва да се надява на това, иначе винаги ще се разочарова. А сега, моля ви, да не говорим повече за това. Уверявам ви, че съжалявам заради другите, но съм доволен заради себе си. И съм ви наистина много благодарен, задето ми разрешихте да се допитам до вас и за съвета, който ми дадохте. Вие по-добре от мен познавате младата дама. Бяхте прав, нямаше никакъв смисъл.

Мистър Лори беше така стъписан, че изгледа глупаво мистър Страйвър, който вече го избутваше с рамо към вратата с израз на преливаща щедрост, тактичност и доброжелателност спрямо заблудената му особа.

— Нека да постъпим по най-разумния начин, драги сър. Да не споменаваме повече за това. Още веднъж ви благодаря, че ми разрешихте да се допитам до вас. Лека нощ!

Преди да разбере какво става, мистър Лори се озова навън в нощта. Мистър Страйвър се излегна на канапето и намигна на тавана.