Ъруин Шоу е много акуратен автор, ако мога да го определя с една дума. Винаги когато някакъв нов нюанс или действие се въвежда, винаги авторът ретроспектира как се е стигнало този нюанс или действие да се роди и да намери мястото си именно сега и тук. Изключително прецизно и най-вече последователно изградено действие в романа; ето какво има „правото“ да носи клеймото „класика“.
Това, с което субективно също мога да запомня конкретно това произведение е, че парите са единствено катализатор на процесите и като такъв те имат спомагателно (от научен мироглед) действие — но не и да са… живот. Въпреки че романът е прорязан от долари — в хиляди — никъде те не са били на преден план. Дори и в боксовият живот на Томас.
Роман който влияе. А Ъруин Шоу има и отенъка пишейки, повече или по-малко да под-тисне четящия, тъй като умее да показва живота като голяма картина следваща своя логика, а четящия първо не обича да приема всичко за изначално логично случващо се т.е. предрешено, и второ — в един ден на четене трудно може да обхване двадесет години живот на Джордах. (чини ми се това е и една от силните страни на литературата)
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.