Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Der jüngste Tag hat längst begonnen (Die Messiaserwartung und die Außerirdischen), 1995 (Пълни авторски права)
- Превод от немски
- Ани Здравкова, 2005 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научнопопулярен текст
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 4,2 (× 14 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- nqgolova (2008)
Издание:
Издателство „Литера Прима“, 2005
Преводач: Ани Здравкова
Редактор: Марин Найденов
История
- — Добавяне
Историята с потопа
По този начин — след първородния грях се озоваваме във втората дилема: Свещените книги съобщават на човешкия род, че добрият Господ предизвикал потопа, за да накаже злото. Потопът явно се е състоял, което вече може да се потвърди и по научен път[15]. Освен това международен екип от учени бил локализирал останки от Ноевия ковчег по склоновете на планината Ап Юди. Това е точно онзи масив в планината Арарат, на който според свещения Коран заседнал Ноевият ковчег. Ръководителят на експедицията, геофизикът Дейвид Фазолд, обяснил пред журналисти, че са направили отлични снимки с помощта на наземен радар. Снимките били толкова ясни, че дори можели да се преброят талпите между стените на корпуса. А професор Салих Байрактутан, директор на геологическия институт на университета „Ататюрк“ в Анкара, казал пред журналисти от лондонския „Обзървър“: „Става дума за направена от човешка ръка голяма конструкция, която може да е само Ноевият ковчег.“[16]
Следователно дали добрият Господ е наредил да се построи корабът? Във всеки случай тази загадъчна фигура знае много точно какво прави, защото Бог искал да спаси поне някои хора от водните маси. Така че дал на избраника или избраниците (зависи от преданието) указания за строежа. Дори собственоръчно начертал плановете и/или продиктувал точните размери. Раздал загадъчни, светещи перли или камъни и дори компаси. Едва след това започнало Голямото унищожение. Но защо толкова сложно? Ако Бог — и за втори път имам предвид бога на всички религии е искал да унищожи някои несполучливи ангели, исполини или лоши хора, е можел да го направи и само със символично мигане с очи. Или както пише в Корана, свещената книга на мюсюлманите: „Когато той (Аллах) реши нещо, само казва: да бъде — и то е.“ (сура 2, стих 118). Не е нужен кораб с планове и мерни единици, смола или тайнствени крушки за осветление, фактът за строежа на кораба обаче доказва, че някой друг е искал да бъде така или не е виждал друга възможност. Защо била избрана техниката, а не чудото? Истинският бог би трябвало в последна сметка да знае, че техническият вариант (строежа на кораба) след хилядолетия щял само да подхранва съмненията в неговото всемогъщество. Като всезнаещ знаел също така, че някога в бъдеще за потопа щяло да има безброй различни разкази. Защо тогава е предпочел строежа на кораба, а не категоричното божествено решение? Както е известно, чудесата убягват от сметките на критичния разум. Следователно какъв вид бог трябва да е бил онзи, който предизвикал потопа и подпомогнал строежа на Ноевия ковчег с планове и мерки?
Пардон! А ако не е предизвикал потопа, т.е. по никакъв начин не е спомогнал да се издави някогашното човечество, ако потопът е бил природно явление или природна катастрофа — то този бог не е бил богът на религиите. В такъв случай хората са приписали на бога Страшния съд, какъвто той изобщо не е предизвиквал. Тогава вярата изтича надолу по реката. Който предпочита природното явление, трябва обаче да обясни защо разказите за потопа са тема на интернационалните легенди, митове и свещени книги.
И още нещо: Потопът като природно явление или като космическа катастрофа (сблъсък с комета или метеорит) с нищо не променя това, че Висшият е бил предварително информиран. Иначе нямаше да може да предупреди протежетата си, не би им диктувал данни за построяването на Ноевия ковчег и не би им дал указания непременно да направят кораба водонепроницаем.
Всъщност досега е ясно само едно: Този бог от преданията в никакъв случай не може да е бил истинският бог, когото почитат вярващите от всички религии. Кой друг остава?