Ърл Стенли Гарднър
Племенницата на сомнамбула (12)

ГЛАВА XII

Пери Мейсън крачеше напрегнато из кантората си, докато слушаше монотонния глас на Пол Дрейк да нарежда низ от факти.

— …Сомнамбулизмът, изглежда, е единствената ти база за построяване на защитата, Пери. Няма никакви отпечатъци от пръсти по дръжката на ножа, но Дънкън сега се кълне, че Кент е бил този, когото е видял да се разхожда на лунна светлина. Дънкън е адски враждебен. Не се залъгвай да мислиш, че този стар дърдорко няма да ти причини всички злини, които са по силите му. Разбрах, че когато най-напред е давал показания, е твърдял най-общо, че е видял фигура в сомнамбулен транс. Сега обаче е сигурен, че това е бил Кент, и то поради това, че бил облечен в дълга бяла нощница. Той…

Мейсън се извърна бързо към Дрейк.

— Тази нощница ми се вижда доста хлъзгав аргумент. Кент не е ли бил облечен в пижама?

Дрейк поклати глава.

— Нищо не може да се направи, Пери. Аз също мислех, че можем да разклатим показанията му, като се заловим за нощницата, но излезе празна надежда, Кент е ползувал една старомодна нощница.

— Представям си как се е нахвърлил прокурорът на това доказателство.

— Положително. Открили са нощницата на пода, до леглото на Кент, предполагаемата, с която е бил облечен.

— Някакви петна от кръв по нея?

— Не можах да разбера, но струва ми се, няма.

— Не би ли било възможно да е имало?

— Теорията на прокурора е, че тъй като ножът е бил забит през завивките, одеялата са предпазили каквато и да било кръв да зацапа ръцете или дрехите на убиеца.

— Това звучи достоверно, във всеки случай достатъчно достоверно, за да убеди съдебните заседатели. В кой час е било извършено убийството?

— Това е под въпрос. По едни или други съображения прокурорският състав се мъчи да направи от това голям въпрос, като обяви, че е много трудно да се фиксира точно времето. Съобщили са на журналистите, че е някъде между полунощ и 4:00 сутринта. Разпитвах слугите, за да разбера дали са чули нещо около 3:00.

Застанал с разкрачени крака и издадена напред брадичка, Мейсън се задълбочи върху това късче информация.

— Те вършат всичко това, за да подготвят път за Дънкън да промени разказаното, ако това се наложи. Слагам на бас двеста долара, че те са в състояние да фиксират времето в диапазон от един час в едната или другата насока, но Дънкън заяви, че е видял Кент с ножа да пресича пациото в 00:15. Пол, часовникът в стаята на Дънкън бил ли е с фосфоресциращ циферблат?

— Не зная. Защо?

— Защото, ако е така, те нарочно не уточняват времето, докато убедят Дънкън, че е било 03:00 вместо 00:15. Човек със слабо зрение може лесно да се заблуди по отношение положението на стрелките.

Като повдигна глава от бележника си, Дела Стрийт запита:

— Мислите ли, че Дънкън може да направи това?

— Сигурно ще може. Ще го подхванат отдалеко: „Ето, мистър Дънкън, вие сте адвокат. За вас никак не ще е хубаво да бъдете поставен в капан по време на кръстосания разшит. Медицинската експертиза говори, че убийството трябва да е било извършено в 3:00 сутринта. Сега не е ли резонно да предположим, че когато сте погледнали часовника, малката стрелка е сочела цифрата 3, а не голямата? Естествено нямаме намерение да ви караме да свидетелствувате за нещо, в което не сте убеден, но също така не желаем да ви видим в смешно положение“… и Дънкън ще се хване на тази въдица. Ще се прибере у дома си, ще премисли всичко (отново и, хипнотизирал сам себе си, ще се убеди колко ясно си спомня, че е било 03:00, а не 00:15. Хора като Дънкън, предубедени и егоистични, са най-опасните лъжесвидетели в този свят, защото те не могат да приемат даже пред себе си, че извършват лъжесвидетелство. Те са така самомнителни, имат такова високо мнение за своите добродетели, че всичките им постъпки носят окраската на тяхното предубеждение. Те не могат да бъдат безпристрастни наблюдатели. Виждат всичко през призмата на предубежденията си.

— Не можете ли да го поставите по някакъв начин в капан — попита Дела, — така че да застане пред журито в ясна светлина и да го разберат що за човек е?

— Може да се опитаме, но то ще бъде доста трудно и може да не бъде възприето в известен смисъл като много етично.

— Добре — отвърна Дела, — но от друга страна, считате ли, че е много етично да оставите да обесят клиента ви заради това, че някой стар надут морж си позволява да лъже…

— Ти не се безпокой за Пери, Дела — намеси се Дрейк. — Преди делото да е приключило, той ще измисли нещо такова, което, ако не е успешно, може да доведе до изгонването му от съда, а ако е успешно, ще го направи още по-голям герой. Досега клиент на Пери Мейсън още не е признат за виновен на основата на лъжесвидетелски показания.

— Следиш ли Дънкън? — запита Мейсън.

— Да. Всеки, който напуска резиденцията, бива проследяван, а след това получавам доклади по телефона всеки петнадесет минути.

Мейсън кимна замислено.

— Много ме интересува да зная кога Дънкън ще посети очен лекар.

— Защо пък специално окулист?

— Забелязах, че той постоянно гледа през долните полукръгове на очилата си. Те са с двойни стъкла. Ясно е, че очилата му вече се нуждаят от подмяна. Много неща ще зависят от състоянието на зрението му. Прокурорът ще се стреми да произведе чрез него хубаво впечатление. В този момент Дънкън не може да прочете нищо, ако не гледа през долната половина на стъклата си, и ако не държи това, което чете, на разстояние една протегната ръка от очите си. Това не ще звучи много добре на свидетелския стол, особено когато човек свидетелствува за нещо, което е видял на лунна светлина, и то в 3:00 сутринта.

— Но не вярвам да е спал с очилата си — подхвърли Дела Стрийт.

— Ще останеш с впечатление, че е спал с тях, когато го чуеш от свидетелската скамейка. Областният прокурор не е толкова непочтен човек, но някои от заместниците му говорят твърде много от желание да изтъкнат себе си на всяка цена. Те ще му подхвърлят намека какво искат да докажат, а Дънкън сам Ще свърши останалото. Какво стана с Джексън, върна ли се?

Дела кимна.

— Харис е подслушал телефонен разговор между Дорис Съли Кент и Мадъкс. Струва ми се, че ще пожелаете и Пол да знае за този разговор?

— Покани Джексън. Нека влезе.

Дела Стрийт се опря за момент на прага и запита.

— Мислите ли, че е напълно издържано твърдението на Кент, че самолетът му е получил повреда в мотора?

— Да. Говорих с пилота. Било е нещо дребно. Извършили принудително кацане в пустинята. Поправката не е отнела много време, но пилотът е трябвало да разчиства много място за излитане, като е изкоренявал храсталаци. Било е нещо такова, което се случва веднаж на милион пъти.

— Тогава Кент не е сключил брак?

— Не.

— Това не означава ли, че Люсил Мейз може да свидетелствува срещу него?

— При все това тя не знае нищо. Доведи Джексън.

Когато тя напусна стаята, Дрейк попита тихо:

— Имал ли е Кент някакво основание да стори това със самолета?

— Откъде, дявол да го вземе, мога да зная? Пилотът и той твърдят едно и също.

— И той е твой клиент.

— Той е мой клиент, но е и твой. И не бъди така адски циничен. Допускам, че наистина са имали повреда в самолета.

— Възможно е да е така, но опитай се да убедиш съда в това.

Вратата се отвори и Джексън влезе. Мейсън го покани.

— Разкажи ни всичко, Джексън.

Последният беше възбуден.

— Току-що приключвах с архивата в Санта Барбара. Написах името си, адреса и телефонния номер на гърба на окончателното решение за развод и го попълних като адвокат на Питър Кент.

— Е? — запита Мейсън, когато Дела Стрийт смирено се промъкна през вратата и се настани на секретарската си маса.

— Чиновникът ме повика и ми каза. Че Дорис Съли Кент посредством адвокатската фирма Хийтли и Хийтли от Лос Анжелос е отправила оплакване, като твърди, че съдът е бил измамен във връзка с всичко по отношение на бракоразводното дело. Претендира, че съществувал таен договор между Кент и скрит съдружник; че Кент я накарал да заведе бракоразводното дело; че той е лъгал по отношение на обявеното имущество и че имал необявени приходи от патент за някаква машина; че е бил отчасти собственик в Манифактурна компания Мадъкс от Чикаго; че патентите, контролирани от тази компания, имат стойност на повече от милион долара и че те са имущество, което трябва да бъде обявено. Тя твърди също, че окончателното решение е било още една измама на съда. Попълнила е писмена декларация и молба по §473 от гражданския закон, като заявява, че се отказва от адвокатите си в Санта Барбара и наема фирмата Хийтли и Хийтли; че е била с впечатление, че временното решение е било издадено на петнадесети и заявява така; че не са могли да разберат всичко това до снощи; че са стояли цяла нощ, за да изготвят документи за завеждане на ново дело.

— Кога са попълнили книжата в Санта Барбара, Джексън?

— Молбата за прекратяване на временното решение беше подадена около 9:30. Разчитали са на това, че в никакъв случай окончателното решение не би могло да бъде издадено преди 10:00.

— А писмената декларация и начинанието по §473?

— Тъкмо преди малко. Разбрали са за окончателното решение, когато са пристигнали в съда и по всяка вероятност са изготвили и подписали тези книжа в Санта Барбара. От архивата не бяха телефонирали, докато не бе протестирано окончателното решение.

Мейсън се обърна към Дела Стрийт.

— Изпрати някого до тукашната архива на съда да разбере дали вече не са попълнили молба за обявяване на Питър Кент за невменяем и определяне жена му за настойник.

После се обърна към Джексън.

— А що се отнася до информацията, за която ми спомена по телефона?

— В 3:00 тази сутрин Мадъкс е телефонирал на мисис Кент и й предложил да обединят силите си.

— В 3:00 сутринта! — възкликна Мейсън.

Джексъй кимна утвърдително. Мейсън изсвири тихо с уста.

— Разкажи подробно! Съобщи всичко, каквото знаеш!

— След като получих указанията ви, започнах да наблюдавам къщата.

— Някакви трудности по откриването й?

— Не. Отидох точно на адреса, който ми дадохте. Стоях там до полунощ, но не видях и следа от живот наоколо, с изключение на светлините в долния етаж.

— Искаш да кажеш, че не си видял никого да обикаля наоколо?

— Точно така.

— Какво стана после?

— Около полунощ пристигна Харис. Може би беше малко преди полунощ, не си спомням точния час. Каза ми, че ще поеме наблюдението, така че взех Хелън Уорингтън от колата му и отидохме в един хотел. Харис остана там в колата си. Нощта бе необикновено топла за това време от годината и мисис Кент бе отворила прозорците си. Харис доказа, че е страшно добър детектив. Когато телефонът иззвънял, той отбелязал времето. Било е 3:02. На следващата сутрин сверил часовника си със Западнощатското време. Оказало се, че часовникът му бил минута и пет секунди напред, така че това коригира времето на разговора на 3:00:55. После записал нейните думи.

— Можел е да я чуе?

— Да. Нощта бе тиха и чул гласа й през отворения прозорец на спалнята.

Джексън извади прегънат лист от джоба си и зачете:

— „Телефонът иззвъня три пъти а след това сънен женски глас произнесе: Ало… да, тук е мисис Кент… Да. Мисис Дорис Съли Кент от Санта Барбара… Моля, повторете името… Мадъкс?… Не мога да разбера защо звъните по това време… Защо? Струва ми се, всичко бе уговорено… Вашият адвокат беше уговорил срещата и аз ще бъда там според уговорката… Можете да влезете във връзка с мистър Сам Хийтли от фирмата Хийтли и Хийтли, ако ви е необходима повече информация. Лека нощ!“.

Джексън подаде листа на Мейсън, който погледна многозначително към Пол Дрейк, и каза:

— В 3:01 сутринта, а?

Мейсън забарабани с пръсти по бюрото си, а после внезапно каза:

— Виж какво, Джексън. Когато тази сутрин подадоха своята молба в 9:30, те не знаеха, че окончателното решение за развод е вече издадено, така ли?

— Точно така.

— А след това подадоха молба, писмена декларация и какво ли не по §473, за да възпрепятствуват окончателното решение?

Джексън отново потвърди.

— Следователно някъде между 9:30 тази сутрин и времето, когато са били писани тези документи, за тях е било наложително да влязат в контакт с мисис Кент, за да вземат подписа й. Как така твоят човек, който е на пост, Пол, не е донесъл за това?

Пол Дрейк поклати глава и каза: — Разпоредил съм да бъда осведомен по телефона, ако се случи нещо необикновено. Последният рапорт бе преди около двадесет минути и той гласи, че мисис Кент не е видяна да излиза от къщата.

— Трябва да му се е изплъзнала.

— Ако е успяла, хитра е като дявола. Къщата има голяма вътрешна стена, която огражда задно пацио. Единственият път, по който може да се стигне до този заден двор на къщата, е да се мине покрай лицевата й част и след това наоколо по циментирана пътека, водеща до задния двор и задната врата.

— Затворено задно пацио? — попита Мейсън.

Телефонът зазвъня. Мейсън се обади.

— Ало… за теб е, Пол — и му подаде слушалката. Дрейк послуша малко, а после каза:

— Сигурен ли си? — след което записа нещо в бележника си и продължи. — Добре, стой там. Пращам ти още двама души. Бъдете там, докато онези не се разделят. Ако се разделят, ти последвай Дънкън. Той е едрата птица с рошавите вежди. Единият от другите двама да последва Мадъкс.

Дрейк постави слушалката върху вилката, погледна часовника си и се обърна към Мейсън.

— Благополучно се е измъкнала от къщата и е тук за съвещание с адвоката си. Моите хора са проследили Мадъкс и Дънкън до сградата, където е кантората на Хийтли и Хийтли на петия етаж. Те са влезли там. Моят човек, тъкмо след като ги проследил и се насочил обратно към асансьора, срещнал в коридора една руса кукла, важеща за милиони. Не била съвсем пролетно пиле, но била отлично облечена и знаела как да носи дрехите върху изразените си форми. Когато моят агент слязъл на улицата, попитал партньора си, дали е видял русата красавица. Оказало се, че я видял да пристига с открит зелен пакард, номер 9R8397.

Пери Мейсън блъсна стола си назад и скочи.

— Тъкмо това чакахме. Започвай. Пусни в действие сто души, ако е необходимо. Намери свидетели, видели Дорис Кент, Мадъкс и Дънкън да излизат заедно от адвокатската кантора. Това ще дойде в подкрепа на факта за водения телефонен разговор в 3:00 сутринта, независимо от техните изявления на свидетелската скамейка. Успея ли да докажа наличието на междуградския телефонен разговор в този ранен утринен час, ще мога да обърна Дънкън с вътрешностите навън по време на кръстосания разпит и да го покажа наяве. В първите си показания той заяви, че е видял сомнамбула около полунощ. Ако сега се изметне и започне да настоява, че е било в 3:00 сутринта, ще мога да го разоблича, като докажа, че той и клиентът му по това време са водили междуградски разговор.

— Може да е разговарял само Мадъкс, без да буди Дънкън.

— Тази вероятност е около едно на десет милиона. Впрочем все е едно, но за нас е наложително да изясним този въпрос, преди делото да е отишло в съда. Ще ми се също да разкрия какво е имала тя предвид с изказването си, че неговият адвокат предварително вече е уредил съвещанието. С това нещо трябва да се заемат твоите хора, Пол. Започвайте и ме дръжте постоянно в течение на всяка нова информация.

Дрейк премина през вратата по начин, показващ категорично, че характерната му вялост се бе изпарила.