Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Набиране
Инна Атанасова, Галина Игнатова
Източник
Словото

История

  1. — Добавяне (от Словото)

КАТО утеха сетна проблясват небесата

сред бледната позлата на наший дълъг ден.

Духът напусто дири и спира изумен

пред тъмните завеси в света на чудесата.

Назад е светлината, назад е младостта,

отминала безследно сред безответно време,

назад е светлий празник и светлите подеми

по волний друм на волни мечти към вечността.

Сърцата ни изгарят в неверните обятия

на чемерна несрета, отпуснала крила,

и тъмни сенки падат по нашите чела,

какво ще кажем ние на свойте родни братя?

 

Какво ще кажем ние на младите сърца?

Ний тръгнахме безшумно, с надежда окрилени,

и ето ни безродни, и ето ни сразени,

пронизани от знойни тропически слънца.

Ръцете ни са празни и в нашите съдини

не трепва живий пламък на живата вода,

пред морните ни стъпки залязва навсегда

звездата на живота. И наший дух ще мине

като изгубен друмник по своя скръбен път.

На запад подранила Вечерница ще блесне

и плахите ни мисли, и плахите ни песни

сред вечната забрава без ек ще отзвънят.

Край
Читателите на „Като утеха сетна проблясват небесата…“ са прочели и: