Николай Лилиев
Рушат се девствени прегради…

Рушат се девствени прегради,

и плачат, плачат в своя сън

цветята на надежди млади,

забравени от бога вън.

 

Живота ми разсичат мълнии,

и бездни зеят в моя път.

Знам, твойта воля се изпълня,

и мойте детски вери мрат

пред твоя зов, любов зловеща,

любов убила навсегда

утехата на всяка среща,

утехата на всяко да.

 

О дай ръка и пощади ме,

да не угасна без следа:

аз вярвам в твойто кобно име,

аз вярвам в твоята звезда.