Николай Лилиев
Те пак ще дойдат твоите деца…

Те пак ще дойдат твоите деца,

родино, кобни сънища живяла,

и пак над твоята земя заспала

ще блеснат неугаснали слънца!

Забравата ще пръсне своя прах,

и миналото в сянка ще потъне,

под ромола на твоя нежен смях

ще разцъфти свободна любовта ни.

 

В ливадите на злачна самота

ще прозвънят заглъхналите струни,

ще затрептят над кървавите буни

алмазите на твоята мечта,

и ти ще си царица, увенчана

с възторзите на волния живот,

и ти ще си невестата избрана

на своя млад и опознат народ!