Весела Василева
Голгота

Земята беше суха и червена,

небето беше синьо и застинало

и по лицето, в болка вкаменено,

разбраха, всичко беше минало.

 

Понесоха го в бялото платно

— един разкъсан спомен от човека,

едни очи, затворени навеки,

едно сломено и измъчено тело.

 

— Земята беше суха и червена,

небето гледаше с умора,

че беше любовта наказана

и истината — победена.

 

И само някои разбраха

по трепета и удара в сърцето си

голямата надвиснала заплаха,

разбраха, че ръцете,

които те разпънаха на кръста,

над тях донесли бяха благослов,

привели бяха своето небе,

раздали — своята любов;

 

и че във своя страшен грях

убиха людете сърцето и надеждата,

че бече вярата им беше прах

по пътищата, гдето всякъде отвеждат.

 

— И той възкръсна, че им беше казал,

смъртта умира в този трети ден,

но беше любовта наказана

и истината — победена.

 

1939 г.