Джордж Байрон
Каин (2) (Мистерия)

Към текста

Метаданни

Данни

Оригинално заглавие
Cain, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 6 гласа)

Информация

Корекция
sir_Ivanhoe (2008)
Сканиране и разпознаване
NomaD (2008)

Издание:

Джордж Гордън Байрон

Каин (Мистерия)

 

Превод Стоян Медникаров

Художник Иван Габеров

Редактор Стефка Филипова

Технически редактор Нейко Генчев

Издателство „Елпис“, Велико Търново, 1993

Печат: ДФ „Абагар“, В. Търново

Сигнатура: П-I 18 398

Страници: 143

История

  1. — Добавяне

ПРЕДИСЛОВИЕ

Следващите сцени са озаглавени „Мистерия“, в съответствие със старинното наименование, употребявано за драми с подобни сюжети, които са се наричали „Мистерии“ или „Моралитета“[1]. Авторът не си е позволявал със своята тема онези волности, така обичайни в миналото, които може да открие всеки читател, достатъчно придирчив към подобни богохулни произведения, били те на английски, френски, италиански или испански. Авторът се е опитал да запази езика, присъщ на неговите герои, и където речта им е взета от самата Библия (а това е изключително рядко), той е променял само отделни думи и то дотолкова, доколкото е изисквал ритъмът на стиха. Читателят ще си спомни, че в Битие не се говори, че Ева е изкусена от демон, а от „Змията“ и единственият мотив, който се посочва е, че тя била „най-хитрата от всички полски зверове“[2]. Каквито и обяснения да са давали равините и Отците на този пасаж, аз си служа с текста такъв, какъвто е и отговарям с думите на епископ Уотсън в подобни ситуации, когато, като председател на изпитната комисия в Кеймбриджския университет, му цитирали Отците: „Ето Библията!“ и подавал Свещеното писание. Трябва да се отбележи, че темата, която разработвам, няма нищо общо с Новия завет и при всеки опит за отпращане към него ще се стигне до анахронизъм. С поемите, изградени върху подобни сюжети, не съм имал контакт отдавна. От двайсетгодишен не съм чел Милтън, но преди това го четях толкова често, че първия факт губи значение. „Смъртта на Авел“ от Джеснър прочетох на осем години в Абърдин и оттогава не съм я чел. Спомням си, че ми достави удоволствие, но от съдържанието помня само, че Каиновата жена се казваше Махала, а Авеловата — Тирза. В следващите страници аз съм ги нарекъл Ада и Цила[3] — най-старите женски имена, които се споменават в Битие. Това са имената на Ламеховите жени — тези на Каин и Авел не носят истинските си имена. Дали съвпадението на темите е довело до същото и във формата — нямам представа и не ме интересува.

Читателят ще бъде любезен да вземе предвид, че за бъдещото състояние на героите не се загатва нищо в никоя от Мойсеевите книги, нито изобщо някъде в Стария[4] завет. Относно причината за този необичаен пропуск той може да се консултира с „Божествената Легация“ на Уорбъртън. Задоволително или не — никой все още не го е обяснил по-добре. Всичко, казано за Каин извън Библията, е моя собствена версия, която, надявам се, не осквернява с нищо Светото Писание.

Що се отнася до речта на Луцифер, беше ми трудно да го накарам да говори на подобни теми като пастор, но направих каквото можах, за да го обуздая в рамките на ангелската учтивост. Ако той отрича да е изкусил Ева под формата на змия, това е единствено, защото в Битие по-нататък не се споменава нищо по този въпрос — говори се единствено за змията и нейните коварни способности[5].

Забележка

Читателят ще забележи, че авторът отчасти е възприел схващането на Кювие за това, че преди сътворението на човека светът е бил унищожаван няколко пъти. Тази хипотеза, черпеща доказателства от различията в земните слоеве и костите на огромни и непознати животни, открити в тях, не само не противоречи на Мойсеевите описания, но дори ги потвърждава. В тези пластове не са открити все още никакви човешки кости, докато близо до останките на непознати животни са намерени много скелети на познати видове. Твърденията на Луцифер, че доадамовият свят е бил населен от разумни същества, много по-интелигентни от човека и притежаващи физическата сила на мамонтите и т.н. и т.н. е, разбира се, художествена измислица, към която прибягва, за да защити своята теза.

Трябва да добавя, че има една „трамелогедия“ на Алфиери наречена „Авел“. Никога не съм чел нито нея, нито нещо друго от произведенията на покойния писател, освен неговия Живот.

Равена, 20 септ. 1821 г.

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА

Мъже: Адам, Каин, Авел

Духове: Ангел Господен, Луцифер

Жени: Ева, Ада, Цила

Бележки

[1] Мистерии — става дума не за древногръцките драми с религиозно съдържание, а за възникналите през Средновековието в Западна Европа драми с евангелски сюжет, представяни от занаятчии, търговци, студенти и др. на градските площади върху грамадна сцена.

[2] Моралите — нравоучителна драма в Западна Европа през XV-XVI в., предимно с божествен персонаж или главни действащи лица, представляващи алегории на добродетели и пороци, в борбата между които победител е винаги Доброто. Френският произход на думата moralite не допуска множествено число в българския език, но с цел да се запази автентичността на Байроновия стил, преводачът допуска този компромис.

[3] При транскрибиране на библейските собствени имена, както и при превода на библейския текст, използван от Байрон буквално, е използвана Библия, издание на Светия Синод на Българската църква, София, 1982 г.

[4] Байрон е прав, но явно не от непознаване на Библията, а от чисто художествени съображения той не споменава в своя предговор какво се казва по този въпрос в Откровението на Йоан: „И свален бе големият змей, старовременната онази змия, която се нарича Дявол и Сатана, която лъсти цялатавселена.“ /Откров.,12:9/

„И улови змея, старовременната змия, който е Дявол и Сатана…“ /Откров.,20:2/

[5] В случая Байрон не е съвсем прав. Според неговата драма Каин единствен продължава Адамовия род. А в Битие (4:25) се казва: „Адам пак позна жена си и тя роди син, и му даде име Сит; понеже /казваше тя/ Бог ми даде друго чедо вместо Авела, когото Каин уби.“