Не съм склонен да се съглася с горните мнения. Без да оспорвам излишно дългото разтягане на действието (особено видимо в книгага „Нова пролет“, където на 25 страници се разискват роклите на Моарейн — според запознати — влияние от жената на Джордан), както и известното прекалено преплитане на сюжетни линии, поредицата представлява постепенно развитие на характерите на героите. В особено голяма степен това важи за Ранд ал Тор и Мат Каутон, но и за Егвийн ал Вийр и Нинив ал Мийра. Макар на пръв поглед поредицата да извежда множество герои, налице са 6 главни персонажа (подредени по степен на важност) — Ранд, Мат, Перин, Елейн, Егвийн и Нинив. Също и известен брой второстепенни — Том, Мин, Моарейн, Лан, Биргит и още няколко, които по-скоро подкрепят главните герои. И много голям брой епизодични герои, около които се развиват именно епизодични сюжети. И огромен брой герои от масовката, със същите функции. В този смисъл, поредицата всъщност има само 6 сюжетни линии, развиващи се паралелно — тези на главните герои. И доколкото всички тези 6 герои са обвързани с една кауза, то и развитието на техните сюжетни линии ще ги доведе в крайна сметка до единен завършек.
Да, вярно е че има и много отклонения, странични преживявания и т.н. но те само дават богатство на поредицата, един по цялостен измислен свят — с противоречия, различни интереси и стремежи за налагане — както е в действителността. Което дава голям реализъм на поредицата, за разлика дори от Властелинът на пръстените.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.