Читателски коментари (за „Окото на света “ от Робърт Джордан)

„Колелото на времето“ е непоносимо дълга фентъзи поредица, с която авторът Робърт Джордън очевидно възнамерява да се издържа до пенсиониране. Като цяло концепцията на „колелото“ не е особено оригинална — заимствани са редица елементи от множество фентъзи произведения, от „Звездни войни“, даже се усещат религиозни мотиви. Въпреки всичко, поредицата започва прилично, първите части са стилово издържани, обмислени са не лошо и притежават известна сюжетна самостоятелност — т.е. с края на всяка част се достига до известна степен на завършеност от цялостния цикъл. С публикуването на нови и нови части обаче, читателят съвсем основателно започва да се притеснява, че може би е бил подведен от автора и че книгата няма да има край. Последните няколко романа са свидетелство за пълното изчерпване на Джордъновото въображение. Те могат да бъдат определени като книги без начало и без край. Едновременно с това, Джордън не намалява броя на сюжетните линии и не изглежда да се ориентира към завършек. Напротив — незначителни второ- и третостепенни герои се превръщат в главни, въвеждат се нови герои със свои нови съдби и мисии. Така че моят съвет към незапознатите с „Колелото“ е въобще да не го започват, докато не разберат от някъде, че то е направило „пълен оборот“ или просто да препрочетат „Властелинът на пръстените“ още веднъж.