Логично погледнато да определиш всички книги от тази поредица като страхотни, след като те очевидно не са, говори че нямаш голяма база за сравнение. Горещо ти препоръчвам „Хрониките на Амбър“ на Роджър Зелазни (починал 1995 г. за мое, а предполагам и за доста по широк кръг фенове, съжаление) ако не си ги прочел(а) вече. Може би тогава ще ти стане ясно надявам се, че един добър автор (а в случая със Зеалзни, гениален) а) никога няма да те занимава с цитирам „дълги и несъстоятелни описания“ и б) ще остави фантазията ти да се развихри за почти всеки аспект от книгата си. Най вече за геройте в книгата.
Писателите които оставят фантазията на читателя да доизгради образа и личноста на геройте си, показват уважение към интелигентноста, въображението и житейският опит на читателите си. Нещо което Джордан определено не прави. Това което прави той е да постави всичките си герой в стереотипа на токущо излязъл от пубертета младеж с ОГРОМНИ пропуски по отношение на емоционалното и социалното си равитие. Като пример за това ще спомена отново за отшенията мъж-жена в книгата. Всички герой до един се държат като хлапета спрямо другия пол. Ха… мъже. Ха… жени. Що за изтъркани клишета…
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.