Мисля че бях някъде на около 20 години когато започнах… не не… опитах се да зачета поредицата. Стигнах до 6-тата част и се отказах. Причината… все едно четях Капитан Немо. Не че не харесвам Жул Верн, но започне ли да се отнася в обяснения колко много видове скапани(или може би „шибани“ би звучало по добре) риби имало в океана, че като почне и да ги класира по видове, родове, семейства и така нататък имам чувството че ще изпадна в кататония. Е сега съм на 30 и реших да препрочета поредицата. Помислих си може би тогава бях млад и нетърпелив, пък фабулата хич не беше лоша… ми кво да ви кажа? Фабулата още ми харесва ама автора си остава малоумен идиот… под чехъл при това. Преди не ми беше направило впечатление отношенията на мъжете и жените в тези книги, но сега през призмата на опита (жена и две деца) не мога да не си помисля, че нещо не му е в ред на тоя човек. В по горните коментари прочетох някой да казва че, се проследявало израстването на характерите на героите. Какво израстване на характерите бе… цялата пасмина с Ранд начело са социални инвалиди или да се изразя по просто… вземи 14 годишен пубертет събери го с темерут на средна възраст който прекалява със самозадоволяването прибави щипка социопатия и получаваш голяма част от героите от мъжки пол. За останалите просто не искам да започвам. Тъй като фабулата все пак ми харесва много се изкушавам да хвана да ги отредактирам тия книги като ги сведа да речем до три… или аиде четири… да имат с какво да се забавляват децата като поотраснат…
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.