Мъчих се, мъчих се с тази книга и се отказах по средата ѝ. Писна ми от намръщени жени, тръскащи злобно плитки и троскащи се като дърти вещици; от пубертясали герои; от липса на напрежение — каквото и да става, усещаш си, че героите не са в никаква опасност, в последния момент ще бъде извадено нещо от дисагите и ще се спасят по някакъв глупав начин. Напъните за поетичност са нескопосани и будят смях — нито една от разказаните велики сълзотворни легенди не звучи легендарно и трагично. Всичко е написано като приказка за 14-годишни. За описанията няма да подхващам темата — защо е важно като влезеш в обора да опишеш всяка дъсчица? — писателска импотентност.
С тъга го пиша това, защото се надявах да намеря нещо интересно за четене след „Песен за огън и лед“. Но да не сравняваме несравнимото. И дано тролоците бъдат с вас, мен не ме искаха.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.