Читателски коментари (за „Окото на света “ от Робърт Джордан)

С всичко мога да се съглася, само не и със сравнението с творчеството на Толкин. „Властелинът на Пръстените“ е най-известното му произведение, но категорично не и най-мащабното и значимото такова. Трудът на живота му е „Силмарилион“ и, ако го прочетеш, ще откриеш как човекът е създал възможно най-пълнокръвния свят (преди Диска, де), без да задълбава кой каква дреха е носил, какво вино е пил и какви бижута е имал. Не само това — за всеки от „народите“ си създава отделна митология, език, култура…

Джордан доволно взаимства от него в първата книга- Огиерите например външно не приличат на Ентите от Средната Земя, но по поведение припокриването е почти пълно. Мърдраалите само дето не яздят хвъркати гущери, за да станат Назгули. Имаш си падналото забравено кралство и последния жив наследник на забравения трон; имаш трите селянчета, на които им предстои да спасяват света (явен еквивалент с хобитите)… Нападението над селото; пътуването из Пътищата (във властелина — Мория); Погибелта (Емин Муил в Средната Земя)…

Както и да е. Относно „Колелото на времето“- преспокойно цялата поредица можеше да е събрана в максимум 8 тома, при това без действието да пострада. Дори напротив. С излишното разтягане на локуми се постига единствено умирането на всяка една интрига и направо ти се иска Тъмния най-накрая да се освободи и да пречука Преродения Дракон — белким отърве света от малоумщината му (отстъпваща единствено на малоумщината на Айез Седай и на Отсъпниците)

Все пак поредицата има и силните си страни — например йерархията в Бялата Кула, вътрешните борби между отделните Аджи, създаването на Черната Кула, Играта на Домовете… Тук вече шапка свалям на Джордан, интересни моменти — при това доста добре развити.