Васил Попович
Един епизод от Мехадия (6)

VI

Госпожата седна при навъсения си и умислен мъж и почна да му говори с един удивително ласкав тон.

— Аз намерих — казва — на първия ред, но май скъпа, стаята е доста обширна и с два одъра. И, мъжо, каква е хубава, светла, укичена, изписана! Нека познае Мехадия коя съм! Ох, сутре като се наконтя… Мъжо, оти си толкова угрижен? Я остави настрана мисленето и хайде да се пренесем, че стана обед, па и децата огладняха; аз вече дадох мило за драго.

Но мъжът мълчеше.

— Какво правим, господа — обади се кочияшинът отзад им, — намерихте ли квартира? Аз вече не мога да чекам и, право да ви кажа, ще ви стоварям нещата на площада чрез полицията, сетне и децата ви плачат в колата.

Само при думата децата мъжът като че се пообурави от летаргията, в която беше впаднал, повдигна си главата и попита защо плачат децата.

— За вас, господине, и за госпожата ви. Моля ви, да стоварим.

— Ще стоварим, нещастний, ще стоварим — извика разлютена госпожата. — Потрай само две-три минути, не бъди такъв припрян!

Кочияшинът като че се засрами и се удали.

— Е, мъжо, какво ще речеш — подкачи пак госпожата, — стаята десет фиорина за денонощието…

— Десет фиорина за денонощието, жено, кой ги печели по толкова на ден?

— Но тук сме дошли да трошим и…

— Знам — прекъсна я мъжът, — не споря, жено, и, ако щеш, без всяка нужда и полза.

— Но аз имам нужда от чистий въздух и от местните води… аз съм болна, казват, железните води…

— Знам и него, жено, но не от местните води, но от вани, пълни с моята собствена пот, гореща пот, многогодишна пот.

— Мъжо, ти днес съвсем се измени. От самата утрина си ме заял, правиш ми все напук, почнах де не те познавам вече!

— А кога си ме познавала, та да ме познаеш и сега?

— Мъжо, полудя ли ти днес?

— За тебе аз никога не съм бил разумен.

— Мъжо, много ми досаждаш днес, много ме лютиш!

— Днес, едва днес, на конец! А че ме лютиш и оскорбляваш всеки ден, това не се чете!

— Мъжо, млъкни, върви при децата, ти казвам!…

— Те са твои изродия, ти ги роди!

— Мъжо, помни си обещанията, ще ти искам сметка.

— Не съм длъжен да ти давам сметки! Помни, че аз съм ти мъж.

— Подлец!

— Мръсна неверница!

Като светкавица се спуснаха мъжът и жената един върху други и преди да охнат пет-шесттях любопитни свидетели на тоя разговор, мъжът остана с одраскана страна, а жена му с одрани уши. Катастрофата стана тъй мигновено, щото никой не можа да види как произлезе тя, па и самите бойци, ако би ги попитал някой как се случи, та се обезобразиха тъй внезапно, не вярвам да можеха да разкажат делото последователно, правдиво и точно.

Представете си жената с кървави ръце, бледна, вдървена от гняв, а мъжът с опънати ръце и стиснати пестници, торжествено гладиаторски, насочени към жертвата на героическата си победа.

— Наконец, безумно, наконец, жено, търпението ми се пръсна, време е за пръв и последен път да си измия вечния срам. Дръж!

И мъжът запрати с една необикновена сила двете обеци, откъснати от собствените уши на жена си.

— Дръж си, жено, украшенията, да ги не загубиш, те ще ти потрябват да се кичиш в Мехадия!

И наистина тия украшения се удариха о земята и се запиляха у нозете на коконата. Всички наоколо скочиха от местата си. Дамите си закриха лицата да не гледат, а мъжете се отвърнаха от ужасното зрелище с презрение.

— Варвари, варвари! — извика някой от тях.

Поток от аленочервена кръв течеше от двете уши на нещастната жена. Като съгледа на земята любимите си обеци и се почувства тъй обезобразена, лицето й пребледня, побеля от ярост. Тя подивя.

— Ах, тиране! — изкрещя тя и се хвърли връх мъжа си като карающа фурия. Но благоразумний мъж за благовременно си бе взел дърмите и стана невидим от сцената. Наместо него ослепената от яростта си жена улови с двете си ръце ушите на един хрисим офицерин, на когото любопитството без малко щеше да му коства неимоверно скъпо, ако не се случеше наблизо един от предишните катани, който се завтече на помощ, стовари на гърба на нещастната един войнишки удар и по тоя начин накара я да му отслаби ушите. От тоя удар гърбът на госпожата дойде в силно сътресение, тя беше уничтожена изведнъж и от страх едва свари да си прибере обеците и да побегне.

— Ах, проклето! — извика офицеринът.

— Ох, смаза ме тоя катан — изпъшка дамата почти в същото време и търти на бяг.

Повдигна се силен смях. Из локантата наизскочиха много любопитни.

Мехадия изново гръмна.

Цял ден след това, до самия вечер между публиката не се приказваше друго, освен за недавно пришлите господин и госпожа.

Тук едни разказваха подробности на дневните приключения, разумява се, с разни преправки, притурки и стилистически украшения, там обсъждаха философически причините на слученото, по-нататък разсъждаваха за социални въпроси, вследствие от дневните впечатления и т.н. Мнозина поддържаха идеята, че за всичкото зло през деня е послужила лошата отхрана на обществото, в което са живели и образовали тия творения; други налягаха на темперамента на хората и на всяка единица особно. В някои кръговци въпросът се решаваше много по-кратко и определено — с думите „обществен разряд“. В други пък утвърждаваха, че всичките сцени през деня не свидетелстваха за друго, освен за стремлението на женския пол да се еманципира от тиранията на мъжете.

При това някои събеседници поддържаха авторитета на жената наравно с авторитета на мъжа; други пък изказваха противното, основавайки се на св. Писание и на неговите думи: „жената да се повинува на мъжа си“.

Как да е, обаче него ден препирните се свършиха с общото признавание безхарактерността на хората вследствие на обществената деморализация. Като довършвание пък на общественото мнение, сир. като качул на всичко, всяк се изрази с думите: безобразие, варварщина. Тия последни думи още по-накъсо характеризуваха влашките нрави по онова време.

Самите влашки семейства, а те бяха най-многочислени в Мехадия, осъдиха поведението на мъжа и на жена му и съжаляваха, че дневний скандал се бе случил именно във времето на тяхното пребивание в Мехадия. Едни от тях благоразумно осъждаха мъжа като слабохарактерен човек, който още от началото не знаел да стегне юздите на жена си; други още по-благоразумни от тях набедяваха жената, като я наричаха изродие полуумно, развалено, отвратително, следователно обществена язва, болест, неизлечима дору в течение на едно и на две човешки поколения. Най-многото честни бащи и майки чудеха се какви хора ще станат децата на тия безумни родители-маскари.

Имаше обаче мъже и жени, които не утърпяха да се не схапят по тоя повод, сир. по повод на дневните тълкувания, дори и в присъствието на хората, на слугите си; а какво е произлязло през деня и вечерта в квартирите им, това остава покрито мраком неизвестности. Известно е само, че на другия ден, според разгласеното шушукане на господарските слуги, из Мехадия се приказваше, че еди-кой си господин, домну, кокону, турил жена си в респект, че други изял една не твърде милостива плесница от коконата си, трети зле се скарал с жена си, четвъртий изхарчил само в предидущия ден, сир. от времето на скандала до вечерта, двеста и нам колко си австрийски жълтици за украшения на жена си, само и само да й смекчи опачността и да й смири камилския инатец; петий оставил семейството си без вечеря и малко ли други подобни приказки се носеха на втория и на третия ден из Херкулес-Бад.

Най-лекомислений от всичките тия разкази бе оня, в който се предаваше с указание дори на личностите, че еди-кой си господин, като се скарал до смърт с опъчаната си жена, дозволил си да я изгони из стаята, а сам смирено се затворил в нея с някоя си хубавица, а добродетелката му жена, споразумяна по-отрано с някого си тънък развратник — богаташ от съседния номер, без да се свени от слугите на хотела, отишла при него в стаята му, тъй както я изгонил мъж й, полуоблечена, и намерила това, което търсила, сир. приют, покровителство и отмъщение на мъжа си. Разумява се, тоя скандал развълнува всичкия Херкулес-Бад. Благовъзпитаните влашки семейства се червяха на всяка стъпка; това ги стори да бягат из Мехадия; тъй и стана: скоро след това половината от власите не се чуха, не се видяха; повечето от тях избягаха ноще, за да не ги види никой. Толкова голям беше скандалът и тъй силно подейства той на влашкото общество в Мехадия.