Пейо Яворов
Пръстен с опал

Мечтата ти е очарована робиня

на моята душа, която те зове;

ще дойдеш ти накрай световната пустиня,

отсам преградни бездни, върхове.

 

Кристално чиста, като висините сини,

намериха те спяща жаждащи мечти, —

в съня на твоите шестнадесет години

душа те възжела и похити.

 

На бездни, върхове, неведоми пространства

мечтата ти лети-прелита в бодър сън —

и чуя аз, в нощта на тъмни окаянства,

спасителния предразсветен звън.

 

Ще дойдеш ти, заря-невинност всепобедна,

в одеждата на своя ароматен свян

и то ще бъде час на изповед-последна,

сияние в един вълшебен блян.

 

Душата ми над тебе бисер ще поръси,

че ти ще бъдеш роза, аз ще бъда май.

И ние ще горим унесени в съня си —

и като дим в небето ще намерим край.