Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Източник
Словото

История

  1. — Добавяне (от Словото)

Тъй чужди до един! Що ден у Бога —

бездушие на свой! — Но спомням как

усмихвате се — и отново мога

да отлича приятел аз от враг.

 

И колчем съм престъпвал Ваший праг —

над мене няма власт съдбата строга.

А виждам Ви тъй рядко аз все пак,

и доближавам Ви с такваз тревога!

 

О, сякаш стига само мисълта,

че Вий сте толкоз близо на света

със таз усмивка чудна на устата!

 

И тишина изпълва ми душата,

и тъй безкрайно светло е за мен,

че пак ще да ви видя някой ден.

Край
Читателите на „Усмивка“ са прочели и: