Кирил Христов
Зимна вечер

И питам се: защо да се живей?

Какво очаквам още аз? О, боже

Как скръб от всичко около ми вей,

Където поглед уморен се сложи.

 

Вън сняг вали — тъй, както е валял

Преди безкраен ред хилядолетия.

И свила е сърцето ми печал,

И лягам разломен, без да разсветя.