Ева Василева
Простих ти!

На колко ли добри жени

обещал си ти любов?

Стотици, хиляди дори,

бил си подъл и суров.

Една от тях бях аз,

не виждах и не чувах,

за тебе мислих ден и час,

постоянно те сънувах.

Плаках, молих се, крещях,

когато ти си тръгна.

От любов се разболях,

а ти (подлец!) не се завърна.

Сега те срещам — окаян, сам,

живота дал ти е урок,

за прошка молиш — аз ще ти я дам,

да простиш не е порок!