Стоян Михайловски
Кираджийски кон

Куц, крантав, кираджийски^[1] кон, съгледал угоена

Свиня, — лежаща всред една смрадлива, кална бара…

Кажи ми, я попитал той, от свест ли си лишена?

Да киснеш в мръсота, и да се цапаш, кой те кара?

Свинята отговорила: — Таз локва е гнуснава;

Но в тази локва, друже, аз добрувам, дебеля!

Аз не ламтя за почести и за световна слава,

И предпочитам в тинята, ей тъй, да си живея!

Ти, както виждам, работиш, потиш се, коньо простий;

Но и за туй ти мязаш на една торба със кости…!

Ще те похвалят, знам; — но пак ще си останеш кранта.

Легни при мен!… Покоят е по сладък от таланта!…

Не! Рекъл коньт, сбогом! По добре да пусталея

В почтенно званье, нежели в позора да тлъстея!