Филмът „Играта на Ендър“ е отлично стъкмен блокбастър съобразно необходимите за кратковременен успех холивудски клишета. За съжаление обаче, именно поради холивудските канони, филмът е лишен от дълбочината и многопластовостта на посланието, каквото има романът.. Историята на обучението е претупана и идеята за съзряването на Ендър е дадена като нещо подразбиращо се. Самият образ на Ендър е даден елементарно, без психологическата мотивировка на действията му, без вътрешните му дилеми, колебания, морални кризи. В резултата от което не се проследява как укрепва характерът му и как разрешава проблема за иманентната му склонност към насилие.
Пропуснати са сюжетни линии от романа, които биха придали плътност, триизмерност на иначе плоската и твърде камерна сама по себе си история на Ендър. На първо място това е историята с брата и сестрата: братът Питър (тъмното алтерего на Ендър) и сестрата Мери — и свързаната с тях политологическа тема за скритата власт и манипулативната мощ на социалните мрежи като властови инструмент. На второ място — липсващият геополитически бекграунд в сюжета на филма — като съюзи, пактове, скрити и явни форми на съперничество и интриги, отлично разгърнати в романа.
Също така във филма несправедливо са ощетени като образи и характери героите от обкръжението на Ендър — всеки от тях в романа е даден като оригинален и точно на мястото си със своето присъствие и роля в сюжета. А пък тривиалната любовна история между Ендър и Петра във филма (разбираемо неразработена в романа) — не си заслужава да се коментира… А би могло да се представи психологическият срив на Петра при финалните битки с бъгерите….
По отношение на актьорите — за възрастните не само че нямам забележки, но дори съм възхитен. Не ми хареса обаче това, че децата във филма са вече навлизащи в пубертета, а не от 6–8 до 9–11 годишна възраст, както е заложено в романа. Това определено влиза в противоречие с концепцията защо именно се избират малки деца да спечелят войната срещу бъгерите като на игра. Все пак признавам, че ми допадна момчето в ролята на Бонсо Мадрид.
Има и още… Най-вече санираният и дори заметен проблем за отношението към другопланетни цивилизации, за ксеноцида — дали е геройство, или престъпление, за изнамирането на такива критерии за хуманизъм, които да се отнасят за всеки разумен вид във вселената.
Но и това, което написах, е предостатъчно.
Та… Ако на някого му е харесал повече филмът, отколкото романът, по-добре е изобщо да не се захваща с продължението „Говорителят на мъртвите“ — гарантирам, че ще му бъде скучно и тъпо. Тази книга е за хора с други настройки на интелекта.
За феновете, търсещи преди всичко екшъна, след „Играта на Ендър“ препоръчвам „Сянката на Ендър“.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.