Стоян Михайловски
Слънцето и прахът

— О слънце жалко, слънце клето,

от мене помрачено,

от мене обсадено,

от мене поразено,

черней, топи се там в небето,

гасни, светилко, угасни

и изчезни!

Със Царя на Звездите тъй се подигравал горко

нечистий прах, синът на каловете,

от вятърът издигнат нависоко

през мараните, лете…

— Това е съвършено вярно! —

отвърнало слънцето, без да се чуди… —

От тебе аз съм затъмнено,

от тебе аз съм обградено —

но туй е за двадесет само минути!…

Щом вятърът утихне, ти отново ще се върнеш

при локвите вонещи, пак на смет ще се обърнеш!