Читателски коментари (за „Амазония “ от Джеймс Ролинс)

Тази книга е еквивалент на любовните романи, само че за мъже — чист екшън, написан като сценарий, елементарен и примитивен. Още от описанието на героя можеш да си направиш извода дали е добър или лош — ако очите му например са студени, значи гарантирано е зъл и ще умре в мъки.

Ролинс нарушава едно основно правило — той не показва, той казва. Цялата книга звучи като телеграма, писана от Жан-Клод Ван Дам. Плюс е, че се чете бързо, тъй като е съставена основно от не особено оригинални диалози между героите. Поне се посмях добре на безумията и криптозоологичните чудовища. Но така и до края нито един от героите не ми стана симпатичен и честно казано не ме вълнуваше кой ще оцелее и кой не. Това е първата книга на Ролинс, която чета, явно ще е и последната — а ми я препоръчаха като най-добрата му. Напомни ми за друг „шедьовър“ на фенфикшъните — „50 нюанса сиво“, само там въртях очи почти толкова, колкото и тук.