Димчо Дебелянов
Сиротна песен

Ако загина на война,

жал никого не ще попари —

изгубих майка, а жена

не найдох, нямам и другари.

 

Ала сърце ми не скърби —

приневолен живя сирака

и за утеха, може би,

смъртта в победа ще дочака.

 

Познавам своя път нерад,

богатствата ми са у мене,

че аз съм с горести богат

и с радости несподелени.

 

Ще си отида от света —

тъй както съм дошъл бездомен,

спокоен като песента,

навяваща ненужен спомен.