• 1. НСК (18 март 2010 в 06:18)

    Накратко(тъй като коментарът стана много дълъг): книгата е много лека и приятна за четене, хумористична, неангажираща, и при това без да е лишена от съдържание и размишления; горещо се препоръчва на всички.

    Надълго(моля за извинение ако съм превишил някакви ограничения или създавам трудности с такъв дълъг коментар; книгата просто беше твърде интересна и оригинална и аз не можах да се сдържа да напиша нещо по-подробно):

    Без ни най-малко колебание бих могъл да заявя, че „Понеделник започва в събота“ на братя Стругацки не само се явява едно от най-интересните и своеобразни произведения, с които съм имал удоволствието да се запозная, но и в най-голяма степен утвърждава таланта на авторите като фантасти: защото думата „фантастика“(била тя „научна“ или не) очевидно произлиза от понятието „фантазия“; а фантазия, това е именно създаването и оформянето с помощта на въображението на нови и непредсказуеми светове, на очароващи със своята свежест и непознатост реалности и на преплитащи се в неочаквани нюанси образи и идеи. Писането за космически кораби и звездни пространства — това само по себе си не е фантастика, тъй като в него няма нищо оригинално, и никаква, всъщност, фантазия.

    А тази книга, този роман — това вече е фантастика в истинския смисъл на думата; и при това се чете удивително леко, защото сюжетът съвсем не е обременяващ, а напротив — лек и дори, така да се каже, малко „хлабав“. Всъщност сюжет почти няма! Но това в никакъв случай не прави книгата по-малко интересна, тъй като това, което я прави такова приятно четиво, съвсем не се намира в някакви преплетени истории или неочаквани обрати на фабулата, а във образите, в живите и колоритни образи, които успяват едновременно и да бъдат забавни, и деликатно да „побутнат“ читателя към някои интересни разсъждения и мисли.

    Самият сюжет, накратко, се върти около преживяванията на главния герой като програмист в един твърде необичаен институт, в който научните работници се занимават не с някаква друга дейност, а с изучаването на въпросите, свързани с магията и чародейството. И колкото и глупаво и дори, може би, изтъркано, за съвременния читател да звучи подобен замисъл, достатъчно е да бъдат прочетени само първите няколко глави на романа, за да се убеди човек в несъмненото своеобразие и остроумие, което блика измежду нейните страници.

    Личи се, впрочем(макар и това в никакъв случай да не ограничава евентуалната публика на творбата), че произведението е ориентирано най-вече към по-младите читатели, изпълнени със светъл и прохладен, така да се каже, като тихия пролетен вятър оптимизъм, и изгарящи от нетърпение да посветят своя труд на човешкото щастие и на научното дело; и именно във връзка с това аз съм крайно озадачен от етикета „Антиутопия“, който виждам, че е прикачен към книгата. Не всичко, разбира се е идеално — авторите твърде често прибягват до ирония, дори до сарказъм спрямо някои елементи на обществото — но като цяло, книгата излъчва най-вече позитивна енергия, разтваряйки вратите на ума и въображението към една почти идеална и точно по „утопически“ красива действителност — една сбъдваща се реалност на комунистическите идеали и една лъчезарна възхвала на учения, на изследователя, на работника творец. Всичко това ярко блести иззад макар и немалкото несъвършенства, описани в книгата. Всичко това „зарежда“ читателя с енергия, с оптимизъм и надежда.

    Но най-интересното и увлекателно нещо в света на тази творба е уникалният начин, по който е измислено, представено и изградено всичко в него. Лекият стил и фантастичните сюжети са изпъстрени с твърде много и твърде хубави мисли и разсъждения, с лековат и при това твърде остроумен и изискан хумор, и — и това може би е най-интересното — с безбройни препратки и алюзии към най-разнообразни мотиви от митологията и фолклора, от историята, суеверията и дори произведенията на други автори: например описаният от Гогол в едноименната повест Вий, историческият равин, назован в книгата с името Бен Бецалел, който според легендата е създал в Прага глиненото чудовище Голем(несъмнено познато на съвременния читател от популярната култура), заетите от средновековната алхимия понятия като „хомункулус“ и „философски камък“ и така нататък, и така нататък… Макар и откъслечни, тези препратки придават голям колорит и един вид фалшив реализъм на творбата, а и дават възможност на читателя да се „задълбае“ в нея, да се заеме със самостоятелно проучване на всички тези мотиви и да се почувствува като че „част“ описваната действителност. В тази връзка от особен интерес е последната част на книгата, озаглавена „Послесловие и коментарии“, в която е даден кратък речник на някои от „термините“, използвани в романа.

    Сега ще завърша накратко, тъй като коментарът ми и без това стана прекалено дълъг: „Понеделник започва в събота“ е една изключително оригинална и увлекателна книга, която се чете леко и с удоволствие; висококачествено развлекателно четиво, което горещо бих препоръчал на всички потенциални читатели.

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.