Петя Дубарова
Ден

Като изящна умираща лилия

тази нощ бавно топи се край мен.

Глъхне луната. Звезди, обкръжили я,

шепнат сбогуване. Плисва ме ден.

 

Авантюристите гларуси с крясъци

нещо споделят ми, бели от сол.

Пеят за слънце и блеснали пясъци,

бягат над моя кавак белоствол.

 

Този ден идва за мен като истина,

носят го гларуси в моя Бургас.

Бликат го пясъци. Думи разлистени

в него оглеждат се. Трепвам и аз,

 

и доверчиво в дланта му, усмихната,

като в най-чудния, приказен храм,

аз ще побързам - и светла, и истинна,

своя момичешки пулс ще му дам.

 

1976