Петя Дубарова
Радостта като сълза

Улици към мен протягат

топли лампени ръце,

към прозореца ми бяга

лъч с неоново лице.

 

По листата като птици

плуват лунени петна.

Светли огнени езици

са звездите във нощта.

 

Вятърът вратата бутва

и повиква ме навън...

Снопче светлини се срутва

пред лицето ми със звън.

 

В улици хилядоцветни

впускам се като вълна;

хора и усмивки летни

грабват мойта тишина.

 

Улици под мене тичат,

тупка пулсът на нощта,

а по клепките се стича

радостта като сълза.

 

25 януари 1977