Към текста

Метаданни

Данни

Оригинално заглавие
Arousal, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 6 гласа)

Информация

Източник
Преводачът

История

  1. — Добавяне

Тя не сваляше погледа си от него.

Тя искаше да се увери в това и се опитваше да не го показва.

Той бе изключително съвършен и толкова красив, че я възбуждаше до полуда, караше я да се разтопява, привличаше я неумолимо към себе си. Трийсетинагодишен. Съвсем сам на бар-плота. Десет етажа по-надолу, заспалият град бе тъмен и мрачен. Уличните лампи зловещо стърчаха и надничаха със своите оранжеви очи в бара на хотела. От време на време отдолу без писклив вой преминаваше притихнала полицейска кола, блуждаеща без цел.

Тя все така го гледаше втренчено, бършейки несъзнателно със салфетката дългите си нокти.

Почти беше сигурна в това. Разбираше го по погледа му.

Може би бе много повече, отколкото у другите преди него.

Поръча си още един коктейл „камикадзе“, после се отправи към телфона, минавайки съвсем близо до мъжа, почти докосвайки го. Той дъвчеше кибритена клечка и гледаше през прозореца. Тя забеляза начина, по който показалецът му обхождаше ръба на чашата, сякаш докосваше тялото на жена.

Погледът.

Навсякъде, където снимаха филма, тя намираше и получаваше онова, което търсеше.

Когато екипът приключеше със снимките за деня, когато двамата с режисьора привършеха с предварителната подготовка за следващия ден, тя сядаше зад волана на микробусчето, взето под наем от някаква места фирма, и караше в несвяст чак до хотела, където филмовата компания бе резервирала стаи за участниците в кинопродукцията. Вземаше получените за нея писма от рецепцията, след което се качваше в стаята си. Винаги изтощена, винаги ядосана, че е само помощничка на режисьора. Опълчила се срещу целия свят, че не може да бъде онази, към която се стремеше в мечтите и сънищата си — онази, която да командва на снимачната площадка, а и въобще.

Която да контролира ситуацията, да владее положението.

Тогава тя се събличаше, вземаше душ. Затваряше очи и оставяше водата на бразди да облее тялото й, сякаш я разравяха с плуг. Опитваше се да се отдаде на усещанията. Да почувства отново някои неща. Но никога не успяваше.

Беше неспособна да го направи.

Повече не я интересуваше сладострастното пътешествие, което изживяваха някои нейни приятелки, когато, останали сами и съблекли се голи, те докосваха леко телата си, опипваха се безмълвно, оставяха кожата им да настръхва и тръпне. Не, нейното тяло търсеше по-силни усещания. Тя търсеше онзи, който щеше да се държи с нея така, както трябваше да се държат с нея, да я докосва и изпълва така, както трябваше да бъде докосвана и изпълвана. Който би я накарал да му отвърне със същото, който би я извадил от равновесие, който би я преобразил. Който би я гледал право в очите, когато тя се изпълнеше с наслада, който би я принудил със стон да стигне до края…

Със същия този поглед.

Тя вдигна слушалката, набра номера. Поръча разговор за тяхна сметка. Съпругът й спеше. Когато вдигна от другата страна, й заяви, че я обича. Тя му каза същото, без да откъсва погледа си от мъжа, който продължаваше да стиска с устни кибритената клечка, бавно я смучеше. Тя го гледаше — омагьосана, уязвима.

Съпругът й предложи да събуди децата, да пожелаят и те „лека нощ“ на мама.

„Мама им липсва!“ — съобщи й той с онзи сладникав глас, който тя ненавиждаше. Тя не чу продължението. Мъжът се бе наклонил леко встрани. Наложи се съпругът й да повтори, питайки я дали всичко е наред. Според него изглеждала уморена и някак си разсеяна. Тя се разсмя за миг, насила, успокои го. Щеше й се колкото е възможно по-бързо да се отърве от него. Той й повтори, че я обича, че би искал в този момент да бъде при нея, с нея, в нея, да се люби с нея…Тя остана мълчалива, не спираше да оглежда мъжа в другия край на бара, улавяйки неговия поглед, докато той се опитваше да привлече вниманието на сервитьорката.

— Не ти ли липсвам? — попита я съпругът й.

Мъжът я гледаше, но странно защо тя изпита усещането, че не я вижда, че погледът му минава през нея.

Съпругът й я запита дали с нетърпение очаква мига, когато ще се люби с него в деня, щом се върне.

Тя не преставаше да следи всяко едно движение на мъжа.

Съпругът й се прокашля, повтори въпроса си.

— Да, скъпи… Разбира се, да… — отговори му машинално, без в действителност да проумява с какво се съгласява.

А всъщност беше лъжа. Беше една вечна, постоянна измама. Съпругът й винаги я беше разочаровал, никога не бе успял да пробуди у нея и най-малкия трепет, дори напротив — имаше чувството, че я беше направил фригидна. А тя жадуваше някой, който да я застави да забрави коя е, защо е, къде е… Да получи нещо наистина реално…

Нещо нереално

После за миг настана мълчание. Съпругът й беше отишъл да извика децата, макар че тя се бе помъчила да го разубеди. Естествено, той никога не се бе вслушвал в нейните желания, съвети… Когато тя отдалечи премръзнали пръсти от притворените си клепачи, а главата й клюмна под тежестта на някакво вътрешно привличане, мъжът изведнъж се озова съвсем близо до нея, зает да купува цигари от автомата в съседство…

„Кажете «лека нощ» на мама, деца…“

Все още сънливи, децата заговориха в слушалката.

И точно в този момент мъжът я загледа втренчено. Без да трепва, запали цигара. Тя им каза да се връщат обратно в леглото. Каза им също, че ги обича. Но гледаше мъжа право в очите, които я опипваха — лицето, устните й… Погледът му бавно се хлъзна към шията, към едрите й гърди, разкопча блузката й, спусна се по-надолу… Още по-надолу… И още…

След което мъжът енергично вдигна глава. И пак продължи да я изучава. Тя го остави спокойно да довърши работата си с поглед…

Отидоха в стаята на мъжа. Никаква дума не бе произнесена. Любиха се цяла нощ. Тя жадно се впиваше в чаршафите, тялото й се гърчеше, обливаше се в пот. Пръстите й раздираха плата на дюшека, забиха се в подплатата на постелята… Болезнени викове я давеха, не смееше да изкрещи. Той я галеше толкова нежно, че сякаш я докосваше не с пръсти, а с мисълта си. Тялото й се извиваше и обтягаше като тетива, възглавницата под главата й бе мокра.

Той я завърза към страничните облегалки на леглото с копринени шалове, диханието му се носеше като ухание над солените й устни. Зацелува нежно миглите й, с върха на езика докосна ушите й, проникна в тях, размърда го леко, после зашепна брутални слова за насилие и жестокост, които я изпълниха и за първи път я накараха да изпита що е наслада… Ръцете му я замачкаха по-грубо, докато в един момент кожата й не запламтя. Пръстите й се изопнаха, опитаха се да разкъсат шаловете, с които китките й бяха завързани за леглото. Мъжът продължаваше да я мачка, разтриваше я, а тя стенеше, изпаднала в омаята на това неземно удоволствие, което не беше изпитвала преди това… Вече си мислеше, че се е преселила в нечие друго тяло, че не е тя, а друга жена…

Никога досега не бе изживявала подобна възбуда и когато всичко свърши, когато мъжът почти я отблъсна от себе си, тя мигновено заспа на гърдите му, пропадна в покоите на съня, сгушила се като новородено.

Зашепна в полусън, че е било нечувано, замаяна от това силно, сладострастно душевно вълнение, което той я беше накарал да изпита и което още я държеше в прелестна омая.

Той промълви едно-единствено нещо — онова, което трябваше:

— Ти никога не ще забравиш тази нощ!

На зазоряване, когато тя се събуди, той си беше заминал. Не бе оставил никакво съобщение, никакъв знак. На вратата се почука и тя отвори, загръщайки се в хавлия. Една камериерка избута количка със закуската — омлет и кафе с мляко, плюс сутрешния вестник.

Той за всичко беше помислил.

Тя седна на леглото и начена закуската, разгръщайки вестника. Все още изпитваше леки, ала приятни болки от изминалата нощ и невероятното преживяване — цялата беше покрита в белези от засмуквания, драскотини, светли и тъмни ивици се редуваха, браздяха тялото й. Закуската бе превъзходна и сладостта й възвърна у нея желанието да се люби. Тя се усмихна, заслуша се в птичето чуруликане под прозореца. Мелодичната симфония на птиците я накара да настръхне. Разлисти вестника и шумоленето на листата пробуди в нея неясни сърбежи, зърната на гърдите й набъбнаха. Отново я споходи лека усмивка, спомняйки си с каква неудържима, истинска мъжка сила той ги бе смукал и захапвал през цялата нощ. Гърдите й все още бяха запазили чувствеността си, бяха готови за нови ласки.

Четейки, тя бавно засърба кафето, несъзнателно разкрачи крака, когато мазната течност се плъзна по езика и потече навътре в гърлото й гъста, с много каймак, гореща като залялата я преди няколко часа сперма.

Дишането й се ускори, тя отпи още няколко глътки от кафето, сви рамене, разтърсена от приятно пролазилите я тръпки, плъзнали се по тялото й, проболи я леко в гръбнака.

Зачете първата страница, оставяйки пръстите си да обходят намастиления лист, да се изпълнят с черно, да почувстват думите. Усети тяхната форма, дължинната им. Извивките на всяка буква, точиците и запетайките. Мелодията, която всяко едно прочетено изречение пораждаше в съзнанието й.

Почувства как се подмокря.

Беше невероятно: тялото й реагираше на всеки детайл от сутринта, на звуците, на цветовете. Дори на тъканта на покривката, чиято влакнеста грапавина й напомняше мъжа, космите по неговото тяло и лице. Боже Господи, защо не го беше запитала за името му? Без съмнение той щеше да си остане най-невероятния любовник, когото някога бе имала — и тя го знаеше! Избухна в смях, почувствала как някаква нова, непозната жена се поражда, появява се в нея.

Леденото кубче се топеше в портокаловия сок и когато се чукна в ръба на чашата, звукът му я накара тихичко и несъзнателно да застене. Усмихна се пак, запали цигара, чувстваща как някаква необикновена пълнота завладява всичките й клетки, нерви, тъкани, фибри… Безмерно щастие!

После загуби контрол над себе си. Пропадна.

Пламъкът на цигарата излъчваше осезаема топлина и тя започна ужасно да се поти. За миг потрепера, а сетне тръсна ръка, угаси кибритената клечка, наблюдавайки отнесено кълбящите се тънки струйки дим, надигащи се от почернелия изтънял край на клечката, от която се понесе уханието на неговия парфюм — на мъжа. Тя не можа да се овладее — постави трепереща, жадна ръка върху гърдите си. Зад прозореца песните на птиците ставаха все по-шумни. Всичко около нея, целият хотел се пробуждаше. Отвсякъде долиташе нарастващата сутрешна глъч. Тя се вслуша във всичките тези шумове, които изтръгнаха от нея поредното стенание. На удоволствие, на безмерна наслада.

Ароматът на недовършената закуска, горещият въздух, излизащ от отвора на вентилационната шахта, бяха ласки нежност — галеха я и зърната на гърдите й се втвърдиха, косъмчетата между бедрата й се подмокриха. Очите й — чувствителни, сластни, — обходиха стаята. Забелязаха мебелите, уредбата, начинът, по който шотландските мотиви от постелята на канапето се кръстосваха в съвършенство, а всяка възглавничка бе продължение и като частичка пъзел допълваше своята съседка. Това божествено мъчение я накара да склопи очи. С нежелание ги отвори и съзря върху нощната масичка химикалката, подарък от хотела. Нежният й червен цвят изтръгна от нея поредния дълбок стон. На щастие, на божествено доволство. Тя премрежи поглед, бавно го измести настрани. Пепелникът на земята, пълен с намачкани фасове и разноцветни хартийки от дъвки, я възбуди, миризмите и формите на щръкнаите отвътре угарки я накараха да потрепери в страстно очакване, изпълниха я с желанието пак и отново да се люби, да чувства как мъжът я прониква дълбоко навътре и…

Разбра какво наистина ставаше с нея едва когато забеляза статията на първата страница във вестника. Пишеха за странно убийство, извършено предходната нощ. Цяло едно семейство — бащата с двете деца, без майката, — било зверски избито от двама души в монашески наметала и качулки…

Тя си представи сцената и пръстите трескаво обходиха тялото й, затърсиха необуздано — дращещи, щипещи кожата. Съвсем леко докосващи ерогенните зони. Сексуална буря я връхлетя, разтърси я, докато в съзнанието й нахлуваха образи за разкъсващи кожата куршуми, за обезобразените от ужас лица, за безжизнените трупове.

Тласък и напрежение.

Тръпка.

Възбуда.

Стон.

Вик.

Удоволствие.

Наслаждение.

Тя не можа да прекъсне оргазма, който се надигаше да я връхлети като отровна вълна, после се отдръпваше за миг успокоен, след което отново набираше сили и тръгваше в атака.

Цялото й тяло беше плувнало в пот. Зъбите й се впиха в долната устна, разкъсаха я, кръвта затече, навлажни чаршафите. Тя започна да се щипе… толкова силно, че кръвта под кожата й изби в черни петна, които потъмняха, разшириха се. Ръцете й се протегнаха към отвесните облегалки на леглото, сякаш някой искаше да я разпъне на кръст за сторените прегрешения, побелелите й от напрежението пръсти отчаяно запритискаха железните пръчки.

Тя нададе отчаян, протяжен вой, после още един — по-силен. Огледа се. Него го нямаше. Мъжът. Тя продължаваше да е сама и да се изпълва, все така неспособна да спре прилива от представи, звуци, усещания… После нахлуха и образите от предходната нощ… Труповете на децата, на съпруга…

Тя си спомни за всичко това. Заплака.

След което в съзнанието й изникна образът на мъжа. Неговата спокойна усмивка. Неговият начин да я докосва, да я направлява.

Неговият поглед.

Тя изгуби съзнание за няколко мига и изкрещя, но не можа да пропадне в нищото — камериерките, пуснали прахосмукачките, и виещите на улицата коли, отново я пробудиха, отново я върнаха в света, към който принадлежеше.

И тя не можа да попречи на тялото си да започне отново да се изпълва, отново да тръпне в наслада.

Тласък и напрежение.

Тръпка.

Възбуда…

Край
Читателите на „Възбуда“ са прочели и: