Радой Ралин
Художникът

На Рафаел Михайлов

Унесен в нежност и рисуване,

бе закъснял да се ожени

и свойте мъки нелекувани

таи като подути вени.

 

И всред разгара на войната

ожени се от доброта

с една напълно непозната

и стана закъснял баща.

 

Понеже беше непрактичен,

пред своята жена от срам

реши да стане героичен —

на фронта той замина сам,

 

без повиквателна, защото

кой би го викнал? И защо?

За него злото и доброто

кипяха от едно тесто.

 

Той не умееше да стреля,

нито да бъде топограф.

Хе искаше да се отделя

от другите със своя нрав.

 

Обходи всяко бойно място

и спря над не един убит

и после тушът му начесто

със сълзи биваше размит.

 

Той боевете не прослави

чрез настъпателни платна.

Той виждаше по-величава

човешката злочестина.

 

И не след дълго командира

го върна във тила, у нас.

Щял бил да демобилизира

боеспособната му част.

 

И тръгвайки си, той мълчеше,

той никога не укори,

но хората, с които беше,

остави малко по-добри.

 

1945, 1969