„Сфера“ от М. Крайтън започва като научна фантастика и до към средата се държи като такава. После става „идейна“ и спасение за читателя няма. Така си и завършва.
Със сигурност наблюдението ми не нито ново, нито уникално — изглежда съвременните автори, които искат да творят в този жанр, се чувстват задължени да експериментират с мъгливи религиозно-философски концепции, защото чистата наука не се харчи достатъчно или понеже не им достигат нови идеи. За съжаление, моето мнение е, че точно там потенциално добри произведения издишат и оставят неприятен вкус в устата.
От същите недостатъци страдат книгите за Ендър на Орсън С. Кард и цикълът Хиперион на Дан Симънс. Започват невероятно силно, печелят престижни награди и завършват срамно дотолкова, че да ти стане неудобно за авторите.
„Сфера“ през цялото време се чете като сценарий за филм. Литературно в нея няма нищо изобщо, но действието е описано стегнато, безлично, не дразнещо.
Не съм чел друго от Крайтън. Изгубих всякакъв интерес.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.