Читателски коментари (за „Тютюн “ от Димитър Димов)

Димитър Димов е от малцината български писатели, които звучат универсално. Романът е уникално добър.

Що се отнася до комунистическата линия, всеки който се е ровил малко знае ,че Д.Димов е бил подложен на чудовищен натиск от партията и Съюзът на българските писатели, повечето от които самодоволно са се изживяваи като корифеи на социалистическия реализъм , а и са му завиждали: известно е, че първата версия на романа е била хит на времето и се е четяла масово, разпитайте по-възрастни четящи хора.

Онези, които не са живели в годините на соца не знаят какво правеха другарчетата с хората, как мачкаха душите и достойнството им, съсипваха бъдещето им. Нямало е как да се противопостави Димов, а и самият той е бил член на БКП, за което вероятно впоследствие горчиво е съжалявал.

Но талантливият човек е талантлив. Всички персоннажи от наложената на автора комунистическа сюжетна линия са схематични фанатизирани образи. Нужно е да се чете между редовете, за да се долови колко фино авторът се е надсмял над своите „ментори“ .